0 1 2 3 4 5 6 ...9 10 11 12 13 14 15 16 17 18
Ем аз съм размишлявал над такъв вариант, ма не ми е хрумвало нещо конкретно. Сега като гледам сезонът на парното наближава и сигурно няма да го мисля няколко месеца, ма трябва верно да взема да направя нещо по въпроса.
Ржевски Създадено на 02.10.2020, видяно: 3066 пъти. #13653
Леснопостижим и евтин вариант е. Един градус точност на поддържаната температура е достатъчно. Само... Двойно дублиране на схемата за управление на нагревателя (втори датчик), щото пукнахме един сцинтилатор.
Да, тва специално за тея натриево-йодидните кристали резките температурни промени хич не са добра идея и се пукат лесно. Аз досега не съм го сътворявал тва обаче, все пак гледам да съм внимателен.
А между другото може ли малко повече информация за вашето решение за подгряването? На мен проблемът ми е най-вече ограниченото място, оловната екранировка ми е относително с малък обем вътре за детектора и пробата, иначе количеството олово расте прилично, а все пак ми е на бюрото. Решенията за намаляване на тоя проблем досега са ми доста по-малоумни, като например "кожух" за цялатата тази постановка (екранировка+детектор+проба). Това не помага особено, т.е вероятно помага за инцидентни кратки промени на температурата, примерно отвориш за малко някой прозорец, ноооо като цяло е тъпотия и не върши работа.
А иначе, вие какво мерихте при вас?
Ржевски Създадено на 04.10.2020, видяно: 3004 пъти. #13803
Отзад-напред. Мерехме естествен фон. Една година даже пообикаляхме из рОдината от запад на изток и от север на юг. Един колега беше родил готина идея за импулсно-кодов преобразувател, та работехме с нея.
Е те тук колегите са писали статия по темата, за една от по-късните реализации: https://www.google.com/url?sa=t&source=web&rct=j&url=http://rcvt.tu-sofia.bg/ICEST2004_1_11.pdf&ved=2ahUKEwiYxZ6zvpvsAhUcXhUIHbZ-CL4QFjABegQIChAC&usg=AOvVaw0cOMhFq6Jx2GViyGp_VEAl
Тази е с корекция на спектрите по температура ама с нагревател е по-добре.
Отоплението - на гъвкава печатна платка ецнат ситен меандър. Това беше нагревателя. Сцинтилаторът - цилиндричен и порядъчно голям, щото феу все пак - загърнат с платката, там залепен и датчикът, мисля беше обикновен lm335. Отгоре на всичкото накатана топлоизолация. Та туй то.
При теб кристалите са малки, не ще стане тъй сигурно. Един-два десетватови, керамични резистори и вентилатор в камерата мисля ще свършат работа.
Аз честно казано бях тръгнал в малко по-различна посока по едно време, мислех да сложа един сензор за температура и да коригирам спектрите спрямо показанията му докато тече измерването, обаче първо софтуерът няма лесен начин за това и второ, по-големият проблем, не знам наистина колко "мърда" наляво/надясно при повишение или намаление примерно с градус. После продължих в посока да се старая да е температурно стабилна постановката, което обаче също не е просто (освен зимата на парно, тогава температурата в стаята е доста постоянна). Това с нагревател не ми беше хрумвало.
Мерси за линка.
Ржевски Създадено на 04.10.2020, видяно: 2989 пъти. #13816
Пробвахме го това с коригирането, особено при тази постановка, където преобразуването амплитуда-код е логаритмично, голям зор.
А и зависимостта температура-светене се оказа не само нелинейна, но и с гърбица/максимум в диапазона на "нормалните" температури от 0 до 50 целзия да речем. Не помня точно при колко беше максимума, ама са речем, при 20 градуса.
Тъй че (поне за мен) термостабилизацията на установката ми се вижда най-добрия вариант.
Правил съм термометър. Имаме си самото желязо по спецификация, наистина има малко отклонение и иска калибровка. Нататък е оперейшънъл амплифаър и бътъруърт филтър. После по скалата се напасваше колко градуса е. Но колко е точен зависи много от самото желязо. Ще те излъжа какво желязо точно взехме, беше преди 10-на години. Може би беше алуминий, не помня. Отклонението беше до половин градус спрямо калибровката. Беше ми енджиниъринг асаймънт. Може и да имам схемата на ltspice, трябва да потърся. Самото желязо си е желязо, но в него има уийтстоун бридж. Променяйки размера си, създава различно напреженение в уитстоун бриджа. По подобна схема сме правели и везна, уийтстоун бриджа всъщност мери механично напрежение.
диаграмата беше нещо такова My link
А, за термометъра е лесна работа, то има готови модулчета на малка платка със запоени там сензор, АЦП, дори некакво контролерче дето "превежда" стойностите от АЦП-то в градуси по целзий и i2c интерфейс през който ги четеш съответно. Макар че повечето от това е реално погледнато ненужно, мен не ме интересува колко градуса е реално температурата, а как се променя с времето и да беше изцяло "аналогов" сензора щеше дори да е по-добре. Обаче както казах, първият проблем беше че не знаех на "единица" промяна в температурата колко "единици" се мести назад или напред спектъра, да речем някак емпирично може би можеше да го докарам това (ама доста ненадеждно). Вторият голям проблем е със софтуера, аз ползвам основно две програми за целта, и двете виндовски, под wine, линукските варианти ми се виждат затормозяващи, както и да е, единия софтуер подържаше някакви комерсиални сцинтилаторни детектори, които идват с датчик за температура, та предполагам нещо по този път можеше да се натъмани - макар че при липса на документация как работи и при липса на сорса на тва, щеше да падне лекинко реверсване на процеса и не съм толко млад че да се радвам на такива занимания. Другият софтуер си имаше цъкалка за "изместване" на спектъра наляво-надясно и вариантът беше по някакъв начин да му фейквам инпут евенти, но реално нямам идея как става това с виндовски програми под вине.
А сега като ми казвате че тя и зависимостта не е баш линейна, ептен кОр. Макар че последното вероятно не е чак толкова голям проблем, защото температурата не варира чак толкова в апартамента, това би било повече проблем навън. Абе ще го мисля.
Мислил ли си за вариант в който използваш два детектора за да изолираш само частиците идващи от това което мериш? Coincidence counting или както там му викат.
Преди време се бях забавлявал с Na22 и определено имаше голям пик на coincidence когато детекторите бяха на 0 или 180 градуса от източника. Точно както твърди теорията.
Тази седмица нямах много време за детектора, но смених LYSO-то с BGO. Като имам време ще се опитам да меря с него.
Ммммне, не знам доколко добре би работило това (ползвам втора ръка преработени сцинтилаторни детектори и не знам дали ще намеря два дето да работят "еднакво"), но и да работи добре - просто нямам място в оловната екранировка за втори детектор. Нямам и второ MCA. То може би и варианта с MCA-тата не е много удачен - понеже и кога ще дойде по USB-то това от тях не е много ясно и оттам доколко "пуканията" в аудиостриймовете наистина ще съвпадат.
Те няма нужда да работят еднакво, просто мериш от първия, но игнорираш всичко което не съвпада с втория. Така според мен може и да нямаш нужда от екранировка. Не знам всъщност, май зависи и от stopping power на кристала.
Но ти понеже използваш някакъв готов софтуер, това ще работа само ако той го поддържа.
Е не трябва ли барем съвпадащите пикове да са с близки амплитуди? Всъщност то като се замисля надали, едва ли е нужно такова издребняване. Но не знам, не съм разсъждавал по въпроса.
Апропо, преди това по едно време бях гледал тоя номер с coincidence counting-а, но не със сцинтилатори, а с две гайгерови тръби. Имаше некакъв пич дето правеше такива изпълнения, май беше точно с ардуино, че и схема и скечове беше качил, но с друга цел - да мери космическите лъчения и да ги "изолира" от "земните" източници. Ма ми се видя неособено интересно. То и предполагам тук космическото лъчение не е кой знае колко, защото София не е чак толкова нависоко.
Според мен трябва да са с близки амплитуди.
Космическото лъчение и в София би трябвало да е сравнително високо. Но не знам какво може да правиш като го детектнеш.
Ем ако трябва да са близки е яко кривата работа. Спектрометрите никога не са линейни спрямо енергията на фотоните (демек по абцисата). Веднъж има "хардуерно" натъманяване, защото "линейността" зависи от напрежението което се подава на ФЕУ-то и там е tradeoff - няма напрежение което да дава едновременно най-добрата резолюция и най-добрата линейност. Но на две сонди с различни ФЕУ-та или дори различна електроника съответно едно и също напрежение няма да доведе до същата "крива". Оттам идва и чисто софтуерната "калибрация"....абе ще е цирк да се накарат два сцинтилаторни детектора да се държат точно еднакво. Не невъзможно, ма доста пипкаво (на мен първоначалната калибрация на нов детектор ми отнема обикновено ден-два - докато нацеля оптималното напрежение и го калибрирам като хората спрямо калибрационните източници). За два и да се държат еднакво ще е зор.
А иначе, не ме интересува особено космическото лъчение, да не кажа че ми е абсолютно безинтересно. Доколкото имам някакви спомени все пак, на морското равнище, много малка част от естествения фон (10-20%) идва оттам, просто мюоните изфирясват повечето преди да стигнат до земята. Съмнява ме на 500-600м надморска височина (София) да е нещо много различно, но наистина не знам. Както и да е, пак казвам, доста слабо ме вълнува космическата радиация, на мене интересното ми е предимно спектрите на камънаците и чукарите.
Няма нужда да се държат абсолютно еднакво, просто трябва да игнорираш сигнали от първия които не съвпадат напълно със какъвто и да е сигнал от втория. Но за такова нещо май трябва електроника. Аз съм го правил с USB осцилоскопа, даже сигурно още имам програмата някъде...
Това звучи още по-сложно :)
Като цяло, от някъде половин-една година не съм правил някакви подобрения по сетъпа тук, защото съм достигнал някакво ниво където вземането на спектри от повечето камънак става относително качествено въпреки проблемите с температурното дрифтене и околния фон, поне доколкото част от него дупчи оловото. Границата ми е някъде проби които ми цъкат с 2-3 CPS над фона вътре в екранировката (стайният софийски фон отвън е някъде 120-130CPS). По-надолу от това, нещата започват да стават размити и вече и двете неща започват да пречат - трябва повече олово и повече температурна стабилност. Това обаче е напълно достатъчно за повечето спектри от камънак, които тествам.
Има неща които не са ми безинтересни естествено (например издирването на остатъци от чернобилското замърсяване по почви из България), но които понастоящем в повечето случаи са ми извън възможностите. Примерно цезий-137 съм засичал из проби май само два пъти досега и то толкова малко, че бяха съвсем малко над статистическата грешка дори след 24 часа измерване. От друга страна все пак не съм събирал от там дето са валяли най-много чернобилските държдове, така че не знам. Но все пак, ако реша да си имам такъв сорт приключения, трябва да натрупам още толкова олово на бюрото и пак не е ясно дали ще се реши проблема.
Според малкия и "колегата" му, за спирането на повечето космически частици е необходим оловен екран с около 2 метра дебелина. :) Те мериха някъде до 50 см и им свършиха оловните тухли. :)
0 1 2 3 4 5 6 ...9 10 11 12 13 14 15 16 17 18