О, мен квичежа на разни изпаднали пишмани ме забавлява предоволно и нямам никакви сантименти към дивелъперстването като професия които да са база за някъв детински оптимизъм, напротив - ако мелеони девелопери внезапно станат трайно безработни Рабиняци ще ми е изключително забавно и даже може да им давам милостиня на път за магазина чат пат ама мисля че ще трябва да почакаш доста за да видиш това :)
Писарите не са изчезнали за един ден, нали се сещаш че като си шефче и верния ти писар ти е много ценен, изобщо не те интересува каква е конюнктурата и технологичния прогрес (или регрес). Има чисто социален аспект който май пропускаш - успешните меринжеи са наясно И се радват (това тук е неинтуитивната част) на това което изглежда като недостатъци в хората с които работят.
'Недостатъкът' е сърбеж който ако го чешеш умело, джонката щи е най-вярно куче :)
Съответно меринжеите на сичкия тоя безполезен офисен планктон знаят как да правят това и държат числата на планктона да са възможно най-високи, нали, едно е да си шеф на пет човека, друго е да си шеф на пестин, трето на пет хиляди. Тоест цялата тая конюнктура с борси морси е на мисъл на някви меринжеи и успешните ще му намерят колая - ще се преборят и за най-некадърния травестит в екипа дето са го набутали по джендър икуолити линия просто защото от това зависи тяхното лично благоденствие, а добрите меринжеи не са смотани дивелъперчита, умеят ги тея неща :)
Но сепак - амин дай боже - девет от десет дивелъпера хубаво гладни би било чудесна забава :)