ами интересува те колко вече е закъснял. тия закъснители не ти задават фазата, а закъснението, фазата си я смяташ по него ама трябва да включиш и закъснението от кабелите и сплитерите
хобизъм и колайдери
0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15
Ся понеже говориш за сплитери, предполагам са вързани като 1, а не както си мислех като 2.
И искаш да кажеш, че закъснението от всяка жица влияе съществено на интерференчната картина? И съответно всеки закъснител трябва да се файн-тюнва, за да отчита това закъснение?
Те де, иди му обяснявай на голямата батка, че за звуци с честота няколко килохерца дефазиренато можеш да го сметнеш и софтуерно на проц на няколко мегахерца, камо ли на процесори на няколко стотин мегахерца. Не ти трябват закъснители, не ти трябва да мериш влияние на кабели и т.н. Баси докъде сме го докарали щом коскуджамити профи-та не могат да осъзнаят, че нивото е на курсов проект за университет - дори не е и за дипломна работа. Ама иначе арогантни и ехидни - щот нали са за Путин, значи са велики и разбират от всичко повече от другите - и не не са офисни гейове и планктон ... смях
не просто съществено, то е многократно по-голямо от закъснението на самия управляем елемент. всеки управляем закъснител е като картинка 2 (кръгчето е закъснителна лния която може да се шунтира). една ФАР обаче се състои от десетки или стотици управляеми закъснители свързани като картинка 1 (кръгчето е управляемия закъснител). за нормален радар ти трябва резолюция поне един градус, което на десет гигахерца е 3см/360=0.08мм, с такава прецизност трябва да сметнеш пътя който сигнала изминава до диполчето. това не може да се сметне, трябва да се измери и то много точно. какво ще стане ако го измериш неточно, примерно до 1мм а не до 0.1? ами радара ще има резолюция не 1 градус, а десет и далекобойност не 100км а 10 км, т.е. няма става за чеп за зеле.
Няма ли и активни фазирани решетки, където всяка антена си има приемник/прдавател с неин си усилвател и "фазов шифтер" Отделно за целите на правилната формата и ширината на лъча на правилните места не се ли бара и амплитудата, както и фазата ?
то това не премахва проблема със настройката и синхронизацията.
Добре, а може ли лесно да се направи закъснението да се управлява аналогово или с някаква много малка стъпка, не с няколко стъпки през големи градуси както е на линка?
впрочем горните изисквания за прецизност които дадох са малко пресилени. щяха да са верни ако решетката е само от два елемента, но тя е от доста повече. това води до натурално усредняване на отклоненията с квадратен корен от бройката, т.е. ако имаме 100 елемента можем да си позволил лукса да мерим не с 0.1мм а с 1мм грешка, усредняването ще я замете под килима. но не и ако грешката е систематична, само ако е случайна
и да можеш това нищо не променя, антената трябва да се настрои и това е по-друдно от това да се построи
еми как да не променя бе манго, променя всичко. Точно настройката става елементарна. Режеш кабелите едно към гьотере, после първо пускаш двете централни, нагласяш го на ръка, после пускаш 2-те до тях и така. Може да се направи и автоматично, без проблем.
за да осъществиш това което предлагаш пак трябва да си разбирач и ти трябва или специално помешение с поглъщащи стени или в полето
а те кабелите са винаги едно към гьотере, пускат се както може. настройката на антената е по тях
Еми начи се разбрахме, ай време е за вино 
Тоя пич го е направил с PlutoSDR(цифрово решение) и макар е да двуантенно и просто демонстрива на 20-тата минута как компенсира софтуерно проблемите с кабелите и калибрирането. Вижда се и, че действително не е добра идея да се тества в малка стая, където отраженията ти разказват играта.
ха, ягита, нормално бих предположил че наклонените ъгли на тая антена ще са със подтисната амплитуда, т.е. няма да е толкова ефективна колкото голям масив от прости диполи. идеята на ягитата е пасивните елементи да са във фаза само с вълна отиваща строго напред. двете ягита обаче са твърде близо и 100% си влияят и не е тривиално да се каже как. при всички случаи обаче ми се струва че ще има един от двата недостатъка - или наклонените лъчи ще са с ниска амплитуда, или съседните листа ще са големи почти колкото централния. ако вместо ягита ползваме обикновени диполи тогава ще е втория. това впрочем е причината настройката на произволна ФАР да е трудна, иначе просто обявяваме произволен елемент за "верен", и настройваме един по един всички по него. само че отличаването на централен лист от странични листи е почти невъзможно, особео ако си в стая.
едит: в края на видеото има тест на диаграмата, антената има втория недостатък, и тъй като конструктивно дистанцията между ягитата е доста по-малка от ламбда, съседните листи са далеч но пък ъгловата резолюция е много ниска. вярно е че максимума е точно на зададения ъгъл, но това не става за радар, при две близки цели дори на 10 градуса една от друга образа им ще се слива
Логопериодична се казва, широколентова. Яги е друго, и е теснолентова, в резонанс.
Това не, ама радар Венера в метрови вълни, са баш сфазирани ягита.
Къв beamformer, това е само приемник. Иначе, за Ребата - ето тук е показано как се настройва. Излизаш в полето, на едната маса слагаш приемнка, а на другата решетката и нагласяш. Както казах, просто е и е лесно да стане автоматично.
няма прости аналогови работи, софтуер всеки може (даже и чатгпт), цифрова електроника почти всеки, аналоговата е черна магия, а механиката е само за швейцарци. човек вижда като прости нещата до неговото ниво и нещата през едно ниво нагоре. това те позиционира на ниво проста цифрова електроника, процесорчета и и2ц чекии.
Ма чакай малко, ти очакваш човек сам да си направи цялата аналогова част, или може би дори сам да си издялка самите транзисторчета и текстолита?
Иначе се вижда, че пика се запазва в доста голям интервал от закъснения, което оспорва тезата ти за необходимост от ебати яката прецизност (то ти сам се обори след това, де).
0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15