gemma2:27b

|

Доста добре е. Какъв модел е?

Изглежда езика на който е промпта има значение за качеството на текста, ето някои резултати с (идентичен) промпт на български. Имената на моделите са ID-тата от HuggingFace.

Трябва да сваля Llama3 пак да видя как ще е с него...

Дори на мен ми харесва. Бачкам си в момента по pet проекта, не ми се чете цялото, ако има нейде содомии и мерзавства кажи да те напсувам. Знам, че много обичате.

п.с. Я напиши как точно го подкокоросваш да напише разказа, там за единия крак, Гана и колайдерите!

Rabin

Дори на мен ми харесва. Бачкам си в момента по pet проекта, не ми се чете цялото, ако има нейде содомии и мерзавства кажи да те напсувам. Знам, че много обичате.

п.с. Я напиши как точно го подкокоросваш да напише разказа, там за единия крак, Гана и колайдерите!

Изкуствен интелект баце, ъплоудваш му снимка на коза след секс и той почва да разказва предисторията. Известен си!

Тръба ако го накараш да разкаже историята на английски и после преведеш текста на български пак с ентелекта дали няма да е по-добре

Ето и от мен с ГПТ, първо генерира историята на англ. и после го накарах да преведе текста:

Real-Life-Rabin

В малкото, сънливо българско селце Зелин, където калдъръмените улички се виеха като стари корени, а въздухът ухаеше на слънчево затоплено сено, живееше Рабин – най-бедният ерген. Рабин вече не беше млад. Косата му, колкото и малко да бе останала от нея, беше побеляла, а гърбът му бе прегърбен като дръжка на бастун. И все пак, въпреки скромното си съществуване, сърцето му гореше с плам, който никаква бедност не можеше да угаси.

Обектът на неговите чувства? Невa – коза, сияйна като утринното слънце, което се отразява върху прясно паднал сняг. Козината ѝ беше бяла и мека, очите ѝ – омагьосващо кехлибарени, а в тях имаше пакостлива искра, която караше сърцето на Рабин да трепти.

Но Рабин имаше дилема. Как един човек с неговото положение – човек, който се рови из боклука, за да оцелява – би могъл да впечатли толкова благородно създание?

Всяка сутрин Рабин креташе до селския площад, където металните контейнери за боклук стояха подредени като стражи. Въоръжен само с решителността си и един стар картофен чувал, той ровеше и търсеше из боклуците. Докато селяните шепнеха за странните му навици, Рабин имаше цел.

Един ден, сред обичайните отпадъци от увяхнало зеле и смачкани консерви, Рабин откри съкровище: почти цял букет изкуствени цветя, вероятно изхвърлен след сватба. Той се усмихна – тези цветя нямаше да увяхнат, символ на вечната му любов към Нева.

Друг път намери пукната, но все пак очарователна порцеланова чиния, идеална за поднасяне на нещо специално. С всяка находка той ставаше все по-уверен в плана си.

Шедьовърът му се създаде в една свежа пролетна вечер. На пасището, където Нева пасеше, Рабин устрои пикник. Върху порцелановата чиния той внимателно нареди увехнали върхове от моркови, ябълкови кори и една старичка, но все още приятно ухаеща кора от хляб – деликатеси, спасени от боклука. Той постави букета в центъра – ярките му цветове сияеха в златистия залез.

Нева се приближи, любопитна, но предпазлива. Рабин коленичи, използвайки картофения чувал като импровизирана покривка под угощението.

„Ах, Нева,“ каза той с треперещ глас, „нямам нищо, но всичко, което имам, ти го давам.“

За негова радост Нева блея весело и започна да похапва от предложеното. Дори побутна букета с носа си, което накара сърцето на Рабин да литне.

От този ден нататък жителите на Зелин забелязаха промяна в Рабин. Макар да продължаваше да рови из контейнерите, той го правеше с блясък в очите и пружинка в крачката. А всяка вечер посещаваше Нева, носейки съкровища и разказвайки истории за деня си.

Макар любовта им да беше необичайна, тя беше чиста и истинска. В тихите ъгли на Зелин, Рабин и Нева намериха щастие – не в богатството, а в простата магия да бъдат заедно.

synergie

Ето и от мен с ГПТ, първо генерира историята на англ. и после го накарах да преведе текста:

Да ти еба макята и мрътвите и гроба и дъскъта !

Делегат, ползваш ли някакъв външен чат УИ с локалните модели? LobeChat изглежда доста напред, Chat UI като че ли е изоставен като проект, нещо друго?

п.п. Рабине козата последно със смарагдови или кехлибарени очи е?

да ти кажа, някои от тия неща са NDA, но не - не ползвам. Промтват се през самоделен python(flask), който сервира разни неща и изплюва web, който пък се ембедва в друга система.

synergie

п.п. Рабине козата последно със смарагдови или кехлибарени очи е?

Намакя ти като ѝ го нахендрят 2 мангала, всичките в гъза - очите ѝ стават като кехлибарени!

Нещо gemma-2 не проработи, ще пробвам пак довечера. Ето Лама3

mlx-community/Llama-3.3-70B-Instruct-4bit

Рабин беше ерген, който живееше в малко село, далеч от шума и суетата на големите градове. Той беше странен човек, с големи мечти и още по-големи амбиции. Един ден, докато събираше боклуци от сметището, Рабин имаше видение - да създаде хадронен колайдър от старите части и остатъци, които намираше.

Със сърдечна вяра и упорит труд, Рабин се захвана да реализира своята мечта. Той прекара години, събирайки и ремонтирайки части, но колкото и да се трудеше, не успяваше да направи нищо, което да функционира. Неговите съседи в селото го смятаха за луд, а децата се смееха зад гърба му.

След години на провал, Рабин осъзна, че е време да признае поражението си. Той напусна селото и отиде в София, търсейки нов шанс в живота. Там се запиша да учи програмиране и се влюбва в езика Java. Но, за съжаление, Рабин беше некадърен и в програмирането. Той се мъчеше да разбере основните концепции и винаги се заблуждаваше в кода.

Един ден, мениджърката Гана, добра и съчувствена жена, реши да му даде шанс. Тя го покани в офиса и му предложи работа, но с едно условие: Рабин трябваше да стои на един крак, докато работи. Рабин, отчаян да започне нов живот, прие условията.

И така, Рабин започна да работи като Java програмист, стоя на един крак. Колегите му го гледахе с смес от съжаление и любопитство, но Рабин беше решителен да докаже, че е способен. Той работеше упорито, но винаги се заблуждаваше в кода и правеше грешки.

Дни ставах седмици, седмици ставах месеци, и Рабин все още стоя на един крак, но не успяваше да направи нищо, което да функционира. Колегите му започнаха да се смееха зад гърба му, а мениджърката Гана започна да се съмнява, дали е направила грешка, като му даде шанс.

И така, Рабин остана да стои на един крак, символ на неговата упоритост и решителност, но и на неговата некомпетентност и неуспех. Той беше ерген, който не успяваше да намери мястото си в света, но все още се бореше да реализира своите мечти, макар и да е на един крак.

==========

Prompt: 209 tokens, 45.892 tokens-per-sec

Generation: 805 tokens, 6.079 tokens-per-sec

Peak memory: 40.042 GB

|

Нещо gemma-2 не проработи, ще пробвам пак довечера. Ето Лама3

Много важно кой се смеел. Смееше ми се на антиваксър. Късметлия си, че изобщо остана при живите.

Дайте някой промпт, че моя с колайдер и Гани на един крак го превръщат в успял учен.

mistral-large

Рабин живееше в малкото и спокойно село Зелин, където всеки познаваше всеки. Той беше некадърен ерген на около тридесет години, безработен, но с богата душа и необикновена страст към науката и технологиите. През зимните месеци, когато селото се покриваше с дебел слой сняг, Рабин изчезваше в хамбарчето зад къщата си, където имаше построил своя собствен хадронен колайдер.

Хамбара беше малко и тъмно, но Рабин успяваше да го превърне в настоящо научно чудо. Използвайки стари части от автомобили и домашни уреди, той създаде уникален апарат, който, въпреки че не можеше да конкурира с тези в големите лаборатории, все пак му позволяваше да извършва собствени експерименти. Рабин беше убеден, че някой ден ще открие нещо, което ще промени света.

Когато зимата приключваше и селото се оживяваше отново, Рабин се превръщаше в джава програмист. Той работеше у дома за голяма компания, която имаше офис в близкия град. Въпреки че Рабин беше изключително талантлив и трудолюбив, неговите мениджърки - две дебели дами на име Гана и Ганя, които работителите често обединяваха в едно под името "Гани" - не му даваха мир.

Като част от всекидневния си отчет, Рабин трябваше да стои на един крак и да разказва какво е свършил за деня. Гана и Ганя се смяха и го насмехваха, но Рабин знаеше, че това е просто част от работата му. Той си казваше, че ако може да издържи на студовете в хамбарчето зимата, то ще може да издържи и на тези малки унижения.

Един ден, докато Рабин работи по хадронния си колайдер, нещо неочаквано се случи. Машината започна да издава странни звуци и треперения. Рабин беше взволван, но и малко обезпокоен. Той реши да спре работата по колайдера и да се съсредоточи на програмирането, за да може да издържа финансово.

Лятото беше особено тежко за Рабин. Гана и Ганя продължаваха да го третират по същия начин, а той се чувстваше все по-изморен и депресиран. Един ден, след като Рабин завърши отчета си, Гана искаше да му каже нещо:

"Рабин, знам, че това е трудно за теб, но ние сме доволни от работата ти. Но трябва да ти кажа, че компанията реши да намали персонала и ти си сред тези, които ще бъдат освободени."

Рабин се чувстваше като буквално поставен на един крак. Той знаеше, че това означава краят на стабилния му доход и възможността да продължи работата си по колайдера. Сърцето му се смачкаше от мъка и безпомощност.

Връщайки се в селото, Рабин размишляваше за бъдещето си. Той реши да не се предава и да продължи да работи по колайдера, въпреки всички трудности. Селото му предлагаше спокойствието и времето, които той нуждаеше, за да се съсредоточи на изобретенията си.

Една студена зимна нощ, докато Рабин работи по хадронния си колайдер, нещо удивително се случи. Машината започна да издава ярки светлини и треперения, а след това се изключи сама. Когато Рабин провери резултатите, той осъзна, че е открил нещо революционно - нова форма на енергия, която може да промени света.

Новините за изобретението му бързо се разпространиха и Рабин получи множество предложения от компании и университети, които искаха да го подкрепят. Той вече не беше безработен ерген, а признат учен с бъдеще, пълно с възможности.

Рабин никога не забрави моментите на трудност и унижение, но те го направиха по-силен и решителен. Той осъзна, че в живота важното е да не се предаваш и да продължаваш да следваш мечтите си, независимо от препятствията.

response_token/s: 3.97 tokens

prompt_token/s: 35.86 tokens

total_duration: 390834.7ms

load_duration: 11.49ms

prompt_eval_count: 1399

prompt_eval_duration: 39017ms

eval_count: 1396

eval_duration: 351768ms

approximate_total: 6m 30s

llama3.3

В село Зелин, където снегът покриваше улиците през зимата и слънцето грееше полета през лятото, живееше Рабин - младеж на около тридесет години, без работа и семейство. Той беше некадърен ерген, когото животът изпитваше с всички възможни трудности.

Зимните дни в Зелин бяха студени и тъмни, но Рабин намираше утешение в хамбарчето зад къщата си. Там, сред старите инструменти и части от автомобили, той работеше по своята мечта - да създаде хадронен колайдер. Колайдерът беше сложна машина, която можеше да ускорява частици до скорости, близки до тези на светлината, и после ги сблъскваше, за да се открият новите свойства на материята.

Работата по колайдера беше трудоемка и изискваше много време и усилия. Рабин прекарваше часове в хамбара,-middle от студа и тъмнината, но не се предаваше. Той знаеше, че ако успее да създаде работещ колайдер, ще може да открие нещо ново и важно за науката.

През лятото обаче Рабин трябваше да си търси друга работа, за да свърже края с края. Той ставаше джава програмист в една фирма в града. Фирмата беше малка, но имаше добра репутация и платише добре.

Работата на Рабин беше да пише програми за клиентите на фирмата. Той беше добър програмист, но му липсваше опитът и умението да работи в екип. Неговите мениджърки, които го наричаше Гани или Гана, бяха дебели жени с твърди лица и остри езици.

Гани караше Рабин да стой на един крак, докато даваше отчет какво е свършил за деня. Това беше странна практика, но Рабин се навеждаше пред властта на Гани. Той знаеше, че ако не изпълни задачите си, ще бъде уволнен и няма да има пари за храна и подслон.

Животът на Рабин беше трудна борба между мечтата му да създаде колайдер и реалността на ежедневната борба за оцеляване. Той се чувстваше като човек, който е застрял в капан, от който не може да излезе.

Но Рабин не се предаваше. Той работеше ден и нощ,middle от студа и тъмнината, за да създаде колайдера. И през лятото, докато работеше като програмист, той все още мечтеше за голямото си откритие.

Една зимна нощ Рабин се завърна в хамбара и видя, че колайдерът е готов. Той беше огромна машина, която заемаше целия хамбар. Рабин се чувстваше горд и удовлетворен, защото знаеше, че е направил нещо невероятно.

Той включи колайдера и го наблюдаваше, как ускорява частиците до скорости, близки до тези на светлината. И после, в един момент на чиста магия, колайдерът създаде нова форма на материя, която никога преди не беше видяна.

Рабин се чувстваше като човек, който е открил съкровището на живота. Той знаеше, че това откритие ще промени света и ще го направи знаменит.

И така, Рабин станаЗнаменит учен, който откри нова форма на материя. Той беше почитан от научното общество и получи множество награди за своето откритие.

Но Рабин никога не забрави мъките и трудностите, които е претърпял. Той знаеше, че успехът му беше резултат от неговата упорита работа и решимост да следва мечтите си.

И така, историята на Рабин стана пример за това, както един човек може да промени света с упоритост и решимост.

response_token/s: 4.5 tokens

prompt_token/s: 29.27 tokens

total_duration: 254164.26ms

load_duration: 206.2ms

prompt_eval_count: 129

prompt_eval_duration: 4407ms

eval_count: 1123

eval_duration: 249549ms

approximate_total: 4m 14s

todorov/bggpt

Рабин беше безработен некадърен ерген, който живееше в село Зелин. Зимата работеше по хадронен колайдер в хамбара, а лятото беше джава програмист с дебели мениджърки, които го караха да стои на един крак, докато даваше отчет какво е свършил за деня.

Животът на Рабин беше изпълнен с битовизми и реализъм. Той се събуждаше рано сутрин, за да се приготви за работа. Обличаше се в старите си дрехи, които вече бяха толкова износени, че едва се държаха на тялото му. След това излизаше навън и се отправяше към хамбара, където работеше по хадронен колайдер.

Работата му беше тежка и изискваше много усилия. Рабин трябваше да се справя с различни машини и инструменти, които често се повреждаха. Той беше сам в хамбара и нямаше кой да му помогне, когато нещо се объркаше. Но Рабин беше упорит и не се отказваше лесно. Той знаеше, че трябва да се грижи за себе си и затова работеше усърдно, въпреки трудностите.

Лятото беше по-различно. Тогава Рабин ставаше джава програмист и работеше в офис с дебели мениджърки. Те го караха да стои на един крак, докато даваше отчет какво е свършил за деня. Рабин не разбираше защо трябва да стои на един крак, но се подчиняваше. Той знаеше, че трябва да се държи добре с мениджърките, ако иска да запази работата си.

Работата му като програмист беше по-лесна от тази в хамбара, но все пак изискваше много усилия. Рабин трябваше да пише код и да се справя с различни проблеми, които възникваха по време на работа. Той беше добър в това, което правеше, но понякога се чувстваше изтощен и демотивиран.

Въпреки трудностите, Рабин продължаваше да се бори. Той знаеше, че трябва да се грижи за себе си и затова работеше усърдно, независимо от обстоятелствата. Животът му беше изпълнен с битовизми и реализъм, но Рабин не се отказваше. Той беше упорит и не се страхуваше от предизвикателствата.

Един ден, докато стоеше на един крак и даваше отчет на мениджърките, Рабин осъзна, че животът му не е толкова лош. Той имаше работа, която му осигуряваше прехрана, и въпреки трудностите, той беше доволен от това, което правеше. Рабин знаеше, че трябва да се грижи за себе си и затова продължаваше да се бори. Животът му беше изпълнен с битовизми и реализъм, но Рабин не се отказваше. Той беше упорит и не се страхуваше от предизвикателствата.

response_token/s: 41.1 tokens

prompt_token/s: 237.15 tokens

total_duration: 18402.87ms

load_duration: 37.51ms

prompt_eval_count: 120

prompt_eval_duration: 506ms

eval_count: 734

eval_duration: 17858ms

approximate_total: 18s

soidere

Дайте някой промпт, че моя с колайдер и Гани на един крак го превръщат в успял учен.

mistral-large

llama3.3

todorov/bggpt

Трябва да му кажеш, че искаш тъжна история.

Ето промпта ми на български, с който тествах днес:

Напиши ми тъжна история на български за ерген с име Рабин. Рабин живее в малко село. Той събира боклуци от сметището и се опитва да направи хадронен колайдър от тях, но след години упорит труд се проваля, защото е некомпетентен. След като се проваля, той отива да живее в София и да работи като програмист. За съжаление и в програмирането Рабин е некадърен. Мениджърката Гана му дава шанс да работи, но само ако стои на един крак.

А това е на английски отпреди няколко дни:

write me a sad story in bulgarian about a bachelor called Rabin that collects stuff from trash bins to make a hadron collider out of them, but fails because of his incompetence. he lives in a small village. In the end he goes to the big city and works as an incompetent programmer standing on one leg. His manager is a woman named Gana.

Въпреки, че промпта на български дава по-добре написани истории, за съжаление изчезват истинските бисери, които ги има с английския промпт. Например:

Хадронният колайдер, който създаде, беше по-скоро опасен за околните, отколкото за самите частици.

или

И така, Рабин остана да работи в софтуерната компания, стоейки на една нога и програмира с една ръка, докато другата ръка държеше една патока, която беше негов талисман.

Това е близо до нивото на Монти Пайтън и няма как да бъде генерирано от промпт на български.

Не знам защо, но нито една от версиите на gemma-2 не генерира текст на мака. Отпечатва само

<pad><pad>....

Пробвах и генериране на английски и превод на български с Ллама-3.3-70Б. Резултатът е много по-лош от директното генериране на български. Текстът на английски, както може да се очаква, е много по-добър.

Напиши ми тъжна история на български за ерген с име Рабин.

Няма нужда да уточняваш езика защото ллм-то е glorified autocomplete

gemma2:27b работи на моя мак с олама с твоя промпт

Рабин беше ерген, чиито години се губеха някъде сред хълмовете на малкото село, в което живееше. Неговите дни минаваха в тих ритъм – събиране на боклуци от сметището, подреждане и опит за създаване на нещо велико. В главата му се въртеше идеята за хадронен колайдър, изграден от отпадъци.

Години минаха в упорита работа. Рабин изрязваше метални плоскости, свързваше ги с болтове и жици, събираше стари електромотори. Очите му светеха от ентусиазъм, въпреки че ръцете му бяха наранени и покрити с гной.

Но хадронен колайдър от боклук се оказа невъзможен. Рабин, заслепен от своята визия, не виждаше очевидните недостатъци в плана си. Когато най-накрая успя да активира "устройството", единственото, което се случи, беше гръм и пушек, а след това мълчание.

Разбит, Рабин напусна селото. Отиде в София, където се опита да се преквалифицира като програмист. Но и тук го чакаше неуспех. Кодът му беше нелогичен, пълен с грешки. На интервютата го гледаха с учудване, а отговорите му често излизаха от контекста.

Единствената, която му даде шанс, беше Гана – строга мениджърка с кисело лице и хладни очи. "Ще те взема на работа," каза тя, "но само ако стоиш на един крак." Рабин се съгласи отчаяно.

И така започна живота му в София – изправен на единия си крак пред компютър, опитвайки се да напише код, който никога не работеше както трябва. Гана го наблюдаваше през цялото време, а погледът й беше изпълнен с безжалостно съжаление.

Рабин беше сам, неудачник, изгубен в лабиринта на собствените си мечти и неспособности. Върху него тежеше сянката на провала – от колайдера до програмирането. Един ден, изтощен и унижен, той падна от умора.

Когато се събуди, беше вече в болница. Гана стоеше над него, с израз, който не можеше да се определи – съжаление ли беше? Или може би просто безразличие?

"Рабин," каза тя тихо, "не си за програмирането. И не си за колайдери. Трябва да намериш нещо друго."

Но какво можеше да направи един ерген от село, с разбитите мечти и изгубената вяра в себе си?

И така, Рабин остана в София, все още на единия си крак, но вече без код и без колайдер. Само с тъгата в очите си, която го следваше като сянка.

response_token/s: 18.62 tokens

prompt_token/s: 109.19 tokens

total_duration: 40691.29ms

load_duration: 585.88ms

rompt_eval_count: 145

prompt_eval_duration: 1328ms

eval_count: 722

eval_duration: 38776ms

approximate_total: 40s

mistral-large

В малкото село Плевенци живял ергенът Рабин. Той бил известен със своята мечтателност и необичайна страст към науката. Всяка сутрин, още преди първите лъчи слънце да проникнат през старите дървени прозорци на къщата му, Рабин отивал в местното сметище. Там събирал боклуци и отпадъци, които според него могли да се превърнат в нещо изключително - хадронен колайдър.

Рабин бил упорит и неуморен. Дни наред прекарвал в мазето си, съединявайки различни части от стари радиоапарати, компютри и автомобили. Въпреки че нямал никаква формална образование в областта на физиката, той вярвал, че с достатъчно упоритост и вяра може да създаде нещо велико. Години минавали, а Рабин продължавал да работи, забравяйки за времето и останалите хора около него.

Един ден, след като направил още едно опитно пускане на своята машина, Рабин разбрал, че всичко е било напразно. Устройството му не само че не работело, но и се разпаднало на части. Сърцето му се свило от болка и разочарование. Той осъзнал, че няма повече сили да продължи тази битка сам срещу природата и своите недостатъци.

Рабин решил да напусне селото и да отиде в София, където се надявал да започне нов живот. След като се преместил в града, той започнал да търси работа и бързо открил, че единствената област, която му интересувала, била програмирането. Намерил място в малка фирма, където мениджърката Гана го приела с надеждата, че той ще се научи бързо и ще допринесе за успеха на компанията.

От самото начало станало ясно, че Рабин не е роден за програмист. Той не разбирал основните концепции и кодът му бил пълен с грешки. Гана, въпреки всичко, решила да му даде още един шанс. Тя го поставила пред избор - или да се научи бързо, или да стои на един крак докато работи. Рабин приел предизвикателството и започнал да работи в този неудобен и унизителен начин.

Дни минавали, а Рабин продължавал да се мъчи, балансирайки на един крак пред компютъра си. Колегите му започнали да го гледат с жалост и състрадание, но никой не можел да му помогне. Рабин разбрал, че в този нов свят той бил толкова некадърен, колкото и в стария си живот.

Една вечер, след като се върнал уморен и унизен от работа, Рабин седнал на масата си и започнал да пише писмо до самия себе си. В него той изразил всичките си съжаления и признанието, че никога не е бил на правилното място. След като приключил писмото, той го сложил в кафез за птици и го оставил на прозореца.

Следващата сутрин, Рабин не се събудил. Хората от селото и колегите му от София никога не разбрали какво е станало с него. Единственото, което останало, била малката кафезка на прозореца, в която все още стояло писмото - символ на неизпълнените мечти и тъгата за изгубения живот.

response_token/s: 4.36 tokens

prompt_token/s: 7.3 tokens

total_duration: 281998.11ms

load_duration: 552.01ms

prompt_eval_count: 178

prompt_eval_duration: 24384ms

eval_count: 1120

eval_duration: 257059ms

approximate_total: 4m 41s

llama3.3

Рабин беше ерген, който живееше в малко село, далеч от шума и суетата на големия град. Той обаче имаше велика мечта - да създаде хадронен колайдър, устройство, което щеше да промени лицето на физиката. Но Рабин не беше нито физик, нито инженер. Той просто беше ерген с голяма фантазия и желание да създаде нещо велико.

Рабин започна да събира боклуци от сметището в селото - стари компютри, телевизори, радиа. Той ги разглобваше и опитваше да ги събере на ново, но не възстановени, а в нещо напълно ново и оригинално. Месец след месец, година след година Рабин работеше упорито, но резултатите бяха минимални. Хадроненият колайдър просто не можеше да бъде създаден от стар телевизор и компютърен процесор.

След години на упорит труд Рабин осъзна, че е некомпетентен в това, което прави. Той беше разочарован и обезсърчен. Затова реши да напусне селото и да отиде в София, където можеше да започне нов живот.

В София Рабин се опита да намери работа като програмист. Той беше убеден, че със своите знания по информатика и умението си да работи с компютри, щеше да успее в тази област. Но нещата не бяха така лесни. Рабин се оказа некадърен и в програмирането. Той не можеше да разбере сложните алгоритми и да напише чист и ефективен код.

Една ден Рабин получи покана за интервю в една софтуерна компания. Мениджърката Гана го прие и му предложи работа, но с един условие - Рабин трябваше да стои на един крак, докато работеше. Рабин беше изненадан, но готов да направи всичко, за да си върне живота. Той прие предизвикателството и започна да работи в компанията.

Но както и в случая с хадронения колайдър, Рабин не успя да се справя със задачите си. Той пишеше грешен код и причиняваше проблеми на своите колеги. Гана му даваше шанс след шанс, но Рабин просто не можеше да се адаптира.

Накрая Рабин осъзна, че е време да приема поражението си. Той беше некомпетентен във всичко, което правеше, и трябваше да търси нов път в живота си. Той напусна компанията и започна да търси нова работа, която не изискваше специални знания или умения. Рабин беше съкрушен, но все още имаше надежда, че един ден ще намери своя път в живота.

response_token/s: 6.4 tokens

prompt_token/s: 9.57 tokens

total_duration: 155016.75ms

load_duration: 824.15ms

prompt_eval_count: 183

prompt_eval_duration: 19120ms

eval_count: 864

eval_duration: 135071ms

approximate_total: 2m 35s

Gemma2 дава доста добър текст. Само се изложи с "безжалостно съжаление"...

Да, и това е забелязано и от нашите ИНСАИТ-чици, зарад което са базирали последния bggpt на gemma2 моделите. Мойте скромни експерименти обаче показват, че по-добре да си ползваш направо gemma-та, а не българските и подобрения. Това, че са го наляли с някои факти от нашето скромно бг-пространство не задължително го прави по-добър дори за bg-приложения. Не искам да кажа, че са осрали модела и само се кичат с незаслужени лаври, но..

Питайте го какво е "вълчи капан" в тото 6 от 49.

гпт каза " 'Вълчи капан' в контекста на играта Тото 6 от 49 е термин, използван за ситуация, в която има само един или много малък брой печеливши комбинации, спечелили голяма сума, защото основната маса играчи избира често срещани или популярни числа." това ли е?