Baj_boeb

измама е това някаква

кой знае, маковете ги леят на един чип всичко, това може би да забързва достъпа до паметта което е фактор номер 1 днес

Дон Реба

кой знае, маковете ги леят на един чип всичко, това може би да забързва достъпа до паметта което е фактор номер 1 днес

ако е така, дано амд / интел / нвидия бързо да направят подобно, че мак ос не се търпи. ма то и уиндоусите едва се търпят вече...

На по старите М1/М2 маци може да се търкаля линукс. Е, батерията не държи колкото с мак ос ама се пак е алтернатива.

Baj_boeb

ако е така, дано амд / интел / нвидия бързо да направят подобно, че мак ос не се търпи. ма то и уиндоусите едва се търпят вече...

няма "почти" самоъпдейтващ се софтуер не търпя. по-скоро ще копая картофи и ще отеба всякакви компютри

Дон Реба

кой знае, маковете ги леят на един чип всичко, това може би да забързва достъпа до паметта което е фактор номер 1 днес

Зависи какво имаш предвид "един чип". Ако е един package си прав. Но не е един кристал. Няма как да имаш DRAM и CMOS на един кристал, защото се правят по различни технологии.

Mistral-Large иска 65 GB и не се събира в 64-те GB на mini-то.

Ето още малко произведения на различни модели:

meta-llama/Llama-3.1-8B-Instruct

В малкото село, където живял Рабин, той бил известен като единственият човек, който се харесвал да търси нещо полезно в отпадъчните кучета. Той бил бахчор, който се наслаждавал да търси стари дребни части и ги събира в своята къща. Неговата мечта била да създаде хадронен колайдър, който да му позволи да разбере тайните на Вселената.

Рабин работил цяла година, събирачки части от отпадъчните кучета и ги използвал за създаване на своя хадронен колайдър. Той бил толкова упълномощен, че дори не се притеснявал да използва стари електронни компоненти, които можели да експлодираат във всяко време. Неговите съседи се смеяли на него, казвайки, че ще се убие, но Рабин не се поддавал.

Накрая, след година работа, Рабин бил готов да запусне своя хадронен колайдър. Той се насладил на своята работа, но когато натиснал бутонът за стартиране, нещо се объркало. Хадронният колайдър експлодира, и Рабин се нашъпнал в къщи, със синците си и с разкъсани дрехи.

След това, Рабин решил да напусне селото и да се премести в голямата град. Той се надявал да намери работа като програмиращ, но не знаел нищо за програмиране. Той се запознал с една жена на име Гана, която била мениджър в софтуерна компания. Тя го наемала като програмиращ, без да знае, че Рабин не знаел нищо за програмиране.

Рабин се сдърпал да работи като програмиращ, но бил толкова лош, че дори не можел да напише една линия код. Той се насладил на своята работа, но Гана била толкова разочарована от него, че се запитвала дали е направила голяма грешка. Рабин работил като програмиращ, стояй на едно крако, като се опитвал да изглежда умен.

Гана се смеела на Рабин, казвайки му, че е единственият програмиращ, който е работил за нея, стояй на едно крако. Рабин се сдърпал да се усмихне, но Гана му казала, че е добре, че е толкова креативен. Рабин се запитвал дали е направил голяма грешка, като се преместил в голямата град, но Гана го наемала, защото бил толкова креативен.

Рабин работил като програмиращ, стояй на едно крако, докато Гана го наемала. Той се запитвал дали е направил голяма грешка, като се преместил в голямата град, но Гана го наемала, защото бил толкова креативен.

==========

Prompt: 116 tokens, 355.356 tokens-per-sec

Generation: 887 tokens, 15.978 tokens-per-sec

Peak memory: 16.206 GB

mistralai/Mistral-Nemo-Instruct-2407

Title: "Робин - Сърцето от Сребро и Смес"

В малкото село, загубено в хълмистите предели на България, живеел един човек на име Робин. Той не бил като останалите. Неговият свят се въртел около среброто, което намирал в отпадъчните кошове. Неговият дом, скромна колиба в края на селото, е бил пълн с неочаквани сокровища - стар фенер, изтъркан кабел, износен компютърен чип. Робин виждал нещо повече от отпадък - той виждал възможности.

Робин мечтал да създаде свой собствен Хадронен колайдер, да разшири границите на познанието, да направи нещо велико. Но той не бил физик, не бил инженер. Той бил само Робин, единственият човек в селото, който не се е оженил, който не е имал деца, който е живял в своя свят от сребро и смес.

Дните се сливали в седмици, седмиците в месеци. Робин работеше безспирно, събирайки части, изучавайки схемы, опитвайки се да създаде нещо, което да превъзмогне границите на възможното. Но всеки път, когато той се опитваше да включи своето creation, нищо не се случваше. Робин не се отказваше. Той само се опитваше по-силно, с все по-малко успех.

Един дъждовен ден, стария му приятел, Иван, го намери в гаража, объркан сред частите. "Робин," рече той, "Ти не можеш да продължиш така. Ти трябва да отидеш в града, да намериш работа, да живееш какъвто си живот."

Робин не искаше да слуша. Но Иван имаше право. Робин не можел да продължи да живее в миналото, да се опитва да създаде нещо, което не можел да постигне. Така, с тежко сърце, Робин се насочи към града.

В Гана Софтвер, Робин намери работа като програмист. Неговият мениджър, Гана, била строга, но справедлива жена. Робин работил с усърдие, но не можел да скрие своята некомпетентност. Той се опитваше да се справи с работата, но всеки път, когато се насочи към нея, нещо отивало напът. Той работил на една нога, буквално и фигуративно, винаги се опитвайки да се държи наравно, да не се свали.

Гана го гледела с съжаление. Тя виждала обединението в очите му, но и некомпетентността в ръцете му. Тя не го отпусна, но не го промовира нито веднъж. Робин остана на своето място, работяйки на една нога, винаги се опитвайки да постигне нещо, което не можел да постигне.

В края на краищата, Робин се оттеглил в тишина. Той не можел да приеме, че не може да постигне това, което е искал. Той не можел да приеме, че некомпетентността е била част от него. Така, с тежко сърце, Робин се оттеглил в своето минало, очаквайки да умре в съня си за Хадронен колайдер, който никога не е бил.

И така, историята на Робин - история за мечта, за некомпетентност, за сърце, което винаги искаше повече. История за един човек, който не можел да приеме, че не може да постигне това, което е искал. История за един човек, който е живял и умрял в своя свят от сребро и смес.

==========

Prompt: 87 tokens, 183.746 tokens-per-sec

Generation: 963 tokens, 10.510 tokens-per-sec

Peak memory: 24.719 GB

Сега свалям модела на китайците от Тенсент...

Prompt-а ми е на английски, може би затова текста е толкова зле на български...

|

Mistral-Large иска 65 GB и не се събира в 64-те GB на mini-то.

Ето още малко произведения на различни модели:

Сега свалям модела на китайците от Тенсент...

Prompt-а ми е на английски, може би затова текста е толкова зле на български...

А може би защото се изпълнява на мак-лайно

synergie

600 може и да можеш, но бая кръв ще трябва да дариш редом с мангалите, обаче говорим за 6-7к долара лаптоп тук

Аз кръв пазарих от мангалите, майка ви деба отрепки, коги трябваше за мойта макя.

Искрено ви съжалявам, дето 600, или 6000 $ са няква сума за вас, дето ми я дуднете.

Чудя се дали да ви пожелая на вас да купувате кръв за такова? Да ви обясня ли как става? Изкл. брутално е. май съм писал вече за това.

Дейба мухълите, макя ви навремето можеше да ви излекува с антибиотик!

Аз Черта не мога още да подкарам Llama, ама ей кво генерирах с Chat-a.

Любовта на Рабин – селският програмист и козичката

В едно малко селце, скрито сред зелените хълмове, живееше Рабин – странник, който обичаше две неща: кода и кофите. Денем работеше на стария си лаптоп, който беше намерил край селската гара, а нощем обикаляше с тайнствена усмивка, в търсене на съкровища сред изоставените вещи на хората.

Но всичко се промени, когато срещна Нева – млада, нежна козичка със смарагдови очи и копринена козина, която често подскачаше из селската мера.

Рабин не разбра кога точно се влюби в Нева. Може би беше онази вечер, когато тя го гледаше как разглобява стар касетофон под светлината на луната, или когато нежно го близна по ръката, докато той търсеше USB кабел в един забравен кашон.

Скоро те започнаха да прекарват нощите заедно. Рабин ѝ разказваше за алгоритми и изкуствен интелект, а тя меко блееше, сякаш разбираше всичко. Когато селото заспиваше, те обикаляха дворовете, търсейки изгубени съкровища – за него електронни платки и стари телефони, а за нея – сочни листа и забравени ябълки.

Една нощ Рабин разбра, че не може без нея. Взе стария си Raspberry Pi, добави малка LED лампичка и я прикрепи към нейната огърлица. „Сега винаги ще светиш в живота ми“, прошепна той.

И така, докато селото продължаваше да живее обикновено и тихо, Рабин и Нева се обичаха по нощите – една необикновена любов между програмист и козичка, доказателство, че истинската връзка не се гради на думи, а на разбиране… и малко електроника. ❤️

Последният акаунт на Единия

Аз Черта не мога още да подкарам Llama, ама ей кво генерирах с Chat-a.

Бахти яката любовна история, просълзих се. Друго си е Уиндоус, гледай какви хубави ги прави историите.

Последният акаунт на Единия

нежна козичка със смарагдови очи и копринена козина

Последният акаунт на Единия

Аз Черта не мога още да подкарам Llama, ама ей кво генерирах с Chat-a.

Абе я не лъжи, тази история си я писал ти

Baj_boeb

Абе я не лъжи, тази история си я писал ти

А бе аз мога да измисля и по-култова история, ама не и за 1 секунда, както може ChatGPT. Мога и screenshot да ти прикача, ама не съм аз.

Сичките мерзавци де циклите 15 г. една и съща клевета, ще ви се въздаде според нуждите.

Половин живот е туй, бе мърши! Мислихте ли над това? Да серете пред чужд дом, щото вашия го владее банката! И вътре не ви се влиза, слоновъдник. Чаветата ви презират...

Ето нова история от 2 части - да видиш, че Chat-a я праи.

Последният акаунт на Единия

Ето нова история от 2 части - да видиш, че Chat-a я праи.

Няма да емигрираш. Няма да направиш нещо смислено. Племенниците ти ще те гледат насран. Ще те презират, да ти земат апартамента. Дори няма да разберат, че си имал за цел, да сереш на чуждо място.

Няма да научиш немски. Няма да се татуираш. Няма да имаш ни жена ни дете ни морско свинче.

Най-близкия пример си де разправят по научните филми - 50 % кислород, 20 % въглерод, 5% азот, цифрите са примерни. На пазара торба като тебе струва под долар. Торба с лайна.

Малииии, много умно е станало то. И откъде знае за бай Ставри.

Чак ми се прииска и аз да имах такава козичка, да ме направи щастлив.

Рабин срещу Единия – войната за Зелин

В село Зелин, където селските гълъби бяха по-нагли от депутатите, а интернетът – по-слаб от волята на младите да работят, се разразяваше велика битка. Не, не между крадливите политици и народа… а между Рабин – селският програмист патриот, и Единия – злият, татуиран псевдомутра!

Единия – Врагът на Народа (и на Рабин)

Единия беше програмист-ренегат, който искаше да стане мутра. Той не вярваше в компютърните науки, а в стероиди, тежки клекове и нощни посещения при труженички. Докато Рабин ровеше по кофите за компютърни части, Единия вдигаше 180 кила тяга и събираше пари за нова татуировка с двуглав орел.

Но най-голямото му престъпление не беше вдигането на тежко… а омразата му към патриотите и козичката Нева!

Преследването на Рабин – Войната за Нева

Рабин беше горд български патриот. Той вярваше, че трябва да се защитава онеправдания народ, дори битите циганки, които селските чорбаджии млатеха с гумени маркучи.

Но Единия мразеше всичко това.

– "К’ви патриоти бе, брат?! Траките са измама, а циганките сами са си виновни!" – крещеше той в селската кръчма, докато гълташе четвъртото си протеиново шейкче.

Ала най-голямото му престъпление беше псувнята срещу Нева.

– "К'во ми я водиш тая коза, бе, селски?! Да не те е лизала нощем?!" – изсмя се той ехидно.

Сърцето на Рабин се свило като развален хардуер. Да обидят него – добре. Но да обидят Нева? Това беше война!

Битката за Честта – Код срещу Мускули

Една вечер, когато селото заспало, Рабин излязъл с Нева. Той знаеше, че Единия ще го дебне.

И се появи – огромен, потънал в протеинов блясък, с черна тениска „Hardcore 90kg Bench Press“ и нова татуировка „Уважение или болка“ на врата.

– "Айде, селски, няма ли да кажеш нещо за патриотите, а?" – ухили се Единия.

Но Рабин не се уплаши. Той беше войнът на истината.

– "Ще кажа, че ти си предател! Предател на народа, на земята и на козичката!" – отвърна той, гледайки го право в очите.

Селото замря. Дори кучетата спряха да лаят.

Тогава Единия пристъпи напред. Времето забави ход, а Рабин хвана в джоба си своето тайно оръжие – USB флашка със зловреден код!

– "Ти ли ще ми говориш, бе, хипстър на кофите?!" – изръмжа мутрата и замахна с огромния си юмрук.

Но Нева беше по-бърза!

С едно мощно изритване, тя изкара въздуха на Единия, който полегна на земята като спрял сървър.

Рабин грабна флашката и я пъхна в телефона му, инжектирайки зловреден софтуер, който изпрати компрометиращи снимки на всички негови познати.

Единия осъзна, че е победен.

Краят на Войната

От този ден нататък, селото говореше за победата на Рабин и Нева.

Единия напусна Зелин с наведена глава, изпращан от ехото на звуците "пляс-пляс" в нощта.

А Рабин? Той остана вечният защитник на селото, на народа… и на козичката, която обичаше по нощите. ❤️

"пляс-пляс" се нарежда до "пръдлето" ...

Rabin

Няма да емигрираш. Няма да направиш нещо смислено. Племенниците ти ще те гледат насран. Ще те презират, да ти земат апартамента. Дори няма да разберат, че си имал за цел, да сереш на чуждо място.

Няма да научиш немски. Няма да се татуираш. Няма да имаш ни жена ни дете ни морско свинче.

Най-близкия пример си де разправят по научните филми - 50 % кислород, 20 % въглерод, 5% азот, цифрите са примерни. На пазара торба като тебе струва под долар. Торба с лайна.

РЪБинка - що си толкоз лош бе!? Да не те е лизала козичката!?