Дребни злобни душици сте, ама не от завист. Завист има ако първосигнално го видиш, като селяните дето си тръскат ключовете на дъртата баварка, и айфона четворка.
При мене го няма тоя първосигналния елемент. Злобеете, щото смятате, че съм ви длъжен с нещо, че ви се полага тялото и времето ми. Само да намекна колко народ шапкарски чеда подскочиха, като опсувам шапките. Отпадъкът смята, че съм му длъжен с години, и дори съм банян зарад такива приказки, че крадат половината ми трудов живот. Не на мене де, на ропчетата.
Ушевото ще подскочи, че трябва баща му да се крие като шумкар и да ми спира личната собственост, и да търси квото не е оставял. Мангалчето ще се озъби, ако смятам за неправилно макя му да зема 300 кинта на месец без да бачка, пък аз 450 за пълен работен ден. Туй дето е отгледано на чантажийска заплата смята, че е редно да ме разкарват по амнайсе митнически гишета и в банката да внеса ДДС.
Кърлежите смятат, че свежата плът им се полага по право. Всеки има лична причина да ме мрази, дето не съм като него.