Одобрявам, точно в парфюмирания стил на разпадащият се запад :)
Виц :)
0 1 2 3 4 ...10 11 12 13 14 ...23 24 25 26 27 28 29 30 31 32
Когато Стуйо отхапва първата хапка от топлия хляб, изпечен в пекарната на ъгъла между улица Алабин и Христо Белчев, времето сякаш спира. Кората, с леко напуканата си повърхност, разкрива цвят, напомнящ златистите залези над Витоша, като всяко натискане с пръстите издава приглушен, но съблазнителен хрущящ звук. Топлината, която се разнася от прясно изпечената коричка, изпълва въздуха с мекия, карамелен аромат на препечено брашно, придружен от нежни нотки на квас.
Трохите вътре са като пухкави облаци – въздушни, но достатъчно плътни, за да се усеща леката им устойчивост при дъвчене. Вкусовият профил е сложен – започва с едва доловима кисела свежест от кваса, преминаваща в богат, ядков завършек. Всеки залък е като топла прегръдка – нежен, но с характер. Стуйо затваря очи за миг, усещайки как хлябът разгръща богатството си – сякаш някой е събрал летните дни и ги е вплел в тази проста, но перфектна форма.
Не може да не отбележи и специалното докосване на майсторите пекари – внимателно изваяните краища на хляба носят деликатен намек за запечено масло, което подсилва усещането за уют и топлина. С всяко следващо отхапване, Стуйо сякаш се пренася по-далеч от градския шум – към полетата, където житото е узряло под топлото слънце, подготвяйки се за това съвършенство.
'Това не е просто хляб,' прошепва Стуйо със задоволство. 'Това е част от душата ми, изпечена до съвършенство.
Малко погромистки хумор...
Урсулопитешки боклук, като сте такива мизерници - колко пъти те биха местните?
#125412
Последният
акаунт
на
Единия
Последно редактирано на 03.11.2024 от Последният
акаунт
на
Единия, видяно: 708 пъти.
Леле сетих се една история - чак ми потекоха сълзи и почнах да виждам звезди посред нощ.
Кат бех в гимназията СПГЕ "Джон Атанасов" - с един авер след даскало ходихме да ядем хотдози, на едно кафене на цариградско (още си го има, кат учех в НБУ съм ходил да ям пак там).
И се реда на опашка, а зад мене некъв гардероб със скъп костюм, бизнесмен. Авера отиде да чака в една градинка по-надолу да зема хотдозите. Зимам ги, ама неква пролетна хрема ме хвана и както ги нося и баш гардероба като чака да поръчва и се изкихах и му лепнах ебати сопола на гърба, на костюма. 
Първата ми мисъл беше да му кажа за сопола, ама помислих, че може би няма да разбере правилно добрите ми намерения, та си земах хотдозите и бързичко се изнесох към градинката, хилейки се кат луд и ми текат сълзи и сополи. Авера вика:
"- Представяш ли си ся, тоя да отиде на среща за милиони със сопол на гърба?"
И минаха години, на Красно село си имам приказка с един бакшиш - бивш мутра, шеф на наказателни бригади, дет е кат екскурзовод. Вика тука едни авери правиха обир, ей на тая улица бихме едни и т.н. и тоя ми ден почва да ми обяснява:
"- Аз по едно време работих пък за един много богат човек. Иван - Сопола."
Това като го чух и направо едвам се сдържах да не го разпитам, и да не се разхиля. Закара ме до Scale и цел ден ме напушваше на смях, та се криех в клозета да се смея.
Та мома Стойка и другите да не ме заплашвате, че ще ви пратя Иван "Сопола" - аз съм го създал!
Между другото - ся чета, че има много "сополи" в БГето. Цецо "Сопола", Иван "Сопола", Венцислав "Сопола", Петьо "Сопола".
Ама другите не съм ги създал аз.
Рабиняк фаянсаджия с жипарата на лов ...
Ако не е просто фейк дето Единяците качват контент за онлайн карма, добре се е получило, вода за кърмачета :)
Това с цените по магазините е голям проблем, особено с примоциите, при нас аз и един колега дето също е ОЦД психопат сме забранили на останалите да пипат цени и нещата са под контрол горе-долу. Но като цяло по магазините положението е майка плаче-грамофон свири.
Програмиста в мен като се сблъска с тоя проблем веднага си вика - чакай бе, няма ли как нещо с технологии, а у? Обаче циника бързо го поряза - това НЕ е технологичен проблем, Ламби, ако направиш интелигентна система с рафтове с лед цени дето негрите да не пипат - някой от офис дето трябва да ги настрои ще се осере още по-брутално, негърската система всъщност е ПО–НАДЕЖДНА като цяло
Сетих се за Чарли Мънгър - брутален е!
2050 година. Двама тъмнокафяви субекта се разхождат по софийските улици.
Единият субект казва на другия:
- А бе Мюмюн!
- Кажи бе Исмаил? - отговаря другия субект.
- А бе ти знаеш ли, че ние българите сме наследници на траките?
0 1 2 3 4 ...10 11 12 13 14 ...23 24 25 26 27 28 29 30 31 32