0 1 2 3 4 ...8 9 10 11 12 ...14 15 16 17 18
Да де но на какво спектър?
П.П в смисъл фоновия той предполагам няма да е толкова интересен докато не го сравниш с нещо различно, примерно фонов спектър другаде.
Ами вкъщи имам Na22, ще пробвам първо с него. :)
Ах, американци ньедни, ако си поръчам от тея жълтите дискчета тука в европата ще ми разкатаят фамилията :)
Мдам, пратиха ми го по пощата без никакъв проблем. :)
В ЕС е забавно...некъде става без проблеми, другаде съм чувал супер забави, като например го водят над некакви норми и затова след като го освободиш от митница задължително с некакъв транспорт до вкъщи за опасни товари, които таксуват както можеш да се досетиш. В България не знам как стои въпроса, не искам и да пробвам, предполагам обаче просто няма да можеш да го освободиш без да попаднеш в некакви супер забави.
Хехехе, големия привърженик на свободата на словото, малоумника Рабин, започна да редактира чужди теми. :)
Като оставим рабина, какво друго мислиш да правиш, то на радиоактивния натрий спектъра сигурно бързо ще писне :)
Честно казано не знам. Сигурно ще ми е достатъчно да си начеша крастата и ще го забутам в някое чекмедже. :)
Може да пробвам да наблюдавам ефекта на Комптън или нещо подобно. Навремето като четях за тези неща нямах инструментите да ги наблюдавам, сега на стари години се забавлявам. :)
Вчера получих последните части и сглобих устройството.
С LYSO детектва много повече (над 200/секунда) частици отколкото с полимерния сцинтилатор (около 3/секунда). Дори програмата на Ардуиното нещо се обърква като смята рейта, та не знам дали ще мога да я използвам като меря спектъра. Може да се наложи да използвам USB осцилоскопа.
File | Size | Uploaded | Downloads | MD5 hash |
---|---|---|---|---|
scint5.jpg | 59282 bytes | 27.09.2020 | 340 | 9a59a34617796b5718a00d6566dfe099 |
По принцип не би трябвало да е така, макар че силно зависи от размера на "кристала", но за сходен размер BGO-то би трябвало да цъка повече от примерно NaI(Tl) доколкото поне знам. Това е странно. Те може да имат скапана резолюция, но доколкото знам доста ги ползват за измерване на гама фон, защото са чувствителни и цъкат доста.
LYSO-то ти дава бая събития в секунда като за фонова стойност, сигурно е по-голем кристал. Моята сонда в момента (1.3*1.3*1.3 инча NaI(Tl)) дава около 120-130 на софийски фон у стаята, а софийския като цяло е малко по-висок от средното за България.
П.П "откриването" на импулсите е по-голяма забава, отколкото човек наивно смята, направо си е малка наука. Има различни фактори, например тези с ниска амплитуда може да идват просто от шум в електрониката и тогава е кофти работа, трябва просто да се discard-ват и това ти лимитира най-ниската енергия на фотоните, която може да засичаш. Отделно температурните дрифтове (ако захранването не е стабилно, напрежението може да дрифти и да има същите проблеми). В Theremino MCA има един хубав визуализатор на импулсите, като осцилоскоп до голяма степен, човек може да забележи че след минимума има едни такива малоумни явления, за които използват термина "ringing" и това изглежда като втори, трети и т.н пик с все по-намаляваща амплитуда, заради всички тези простотии се правят некакви черни магии в софтуера, които и на мен не са ми напълно познати.
4-те LYSO кристала общо са 8х8х22 mm.
Иначе аз затова меря първо с осцилоскопа да знам колко mV е шума и откъде започва кристала. :) Не съм виждал ringing обаче.
Според мен, ringing-а е "артефакт" от електрониката за кондициониране на сигнала, при мен го има, но е доста слабо изразено и понеже ползвам Theremino MCA и онова японското BecquerelMonitor, и с двете може да се нагласи да не прави проблеми, но с детекторите които съм ползвал досега, шумът винаги е бил проблем и това ме ограничава някъде на минимална енергия от 40-50KeV. Сега това не е голям проблем, то сигурно самият алуминиев кейс отгоре на кристала също ограничава, но винаги съм се чудил дали не "виждам" по-малко олово-210, отколкото реално има. Не че е голяма драма де.
Аз имам разни програмки дето си бях писал преди време да детектват импулсите от осцилоскопа (Digilent Analog Discovery 2). След малко ще ги пусна да поработят 2-3 часа да видя спектъра на background radiation. След това ще пробвам с Na_22.
Тества ли с натрия?
Аз днес се натъкнах на супер забава, понеже нали съм малко не много наред с главата, като бех у Гърция, там дето ходя по принцип е планина и море, планината е от интрузивни магмени скали, те често имат я уран, я торий, а морето им ебава майката с времето и да ги прави на пясък, но по-забавното е че има също навика да "сортира" пясъка и на места се получава момента с "черния" пясък, който не е черен щото е мръсен или има некаква органична гнилоч, а защото тежката фракция от гранитите, диоритите и прочее се наслагва точно там. Та както и да е, чел съм разни четива че черния пясък е потенциален източник на забавни спектри. Той изглежда гнусно като тва:
Миналата година си гребнах от неколко места черен пясък, но не беше много интересно. Тази година обаче още първата проба изтрещя с активност от неколко десетки грама песък колкото половината фонова. За един час хубав ясен спектър, без нужда от вадене на фонове и мутки пайни и в крайна сметка тва:
Торий, нема уран, нема калий-40. Но прилично добре. За справка, същата маса гранит от Витоша, Рила или където и да съм пробвал из българските чукари, немоат докарат със зор и 1/8 от тая гама активност, мащехата природа усърдно е сортирала радиоактивна гняс баш там дето чаветата си играят и правят песъчни замъци хаха.
Сканирал ли си Родопа? Има 2 нефункциониращи уранови мини там. Ял съл гъби с повишена радиоактивност. Порасна ми трето краче между двата...
Ами всъщност, странно но не, от Родопите доста малко чукарлък съм мерил и това е не знам защо, не ми се е случвало просто в последните години да се размотавам натам. Предимно Витоша, Пирин, Рила и Средна Гора/Стара Планина. При това, говорим за капка в морето все пак. Чукарлъка над/около Банско е забавен иначе, гранитите там са прилично активни и то пак заради тория. Витошкия гранит (всъщност то не е гранит, а сиенит) не толкова. Като цяло из пиринско са най-"светкащите" и интересни проби, но като цяло, там е предимно ториев чукарлък. Предимно уранови проби съм мерил от...ами пясък, плажа на залива Вромос недалеч от Бургас, там идва от една бивша (медна) мина която не е рекултивирана особено добре. На тоя плаж има и табели че е радиоактивен, ама на никой не му пука. А иначе уранови рудници много, включително на буквално 10-15 минути с кола от София, но поради някаква странна причина не ми е особено интересно това, предпочитам да гледам обикновения чукарлък за който не знам да е от некакви уранови мини и прочее.
Тествах, но още не съм решил какво показват данните. :)
Абцисата е mV идващи от сензора, ординатата е брой хитове за секунда. Shielded е детектора обграден от оловни тухли, два инча дебели, но имаше отвори да минават кабелите.
Странно ми е, че от 100 до 400 mV с натрия има по-малко хитове отколкото background. Може би не мога да меря толкова много хитове и имам висок dead time.
Натрия беше в също обграден от оловните тухли с малък процеп точно срещу детектора. Трябва да пробвам без колиматор, да видим дали има разлика.
В музея имаха разни други радиоактивни материали (мисля, че имаха поне цезий), но сега е затворен и не мога да тествам там.
File | Size | Uploaded | Downloads | MD5 hash |
---|---|---|---|---|
rates.jpg | 373803 bytes | 29.09.2020 | 315 | 90e5362bb90f3b2249dfb8136c677db2 |
Ми изглежда като големия пик да е от натрия на 511, а по-малкия да е от xrf флуресценцията на оловото като го набухат гама лъчите, предполагам де, вероятно може сега да се калибрира спрямо енергиите, обаче това не е много линейно по абцисата по принцип и това се дължи и на кристала и на електрониката. Софтуера дето го ползвам се съобразява с това, BecquerelMonitor се опитва да го разглежда като квадратична крива това и там буташ ax^2+bx+c, а Theremino-то не знам честно какво прави зад тея тъпотии с еквалайзера, предполагам същото, само че по като за юзъри. Както и да е, за хубава калибрация ще трябва все пак нещо дето дава няколко пика разпръснати из спектъра, според мен тория е много подходящ за целта, аз ползвам ториев диоксид като основен калибрационен материал всъщност, доста е удобно.
Да, пика е значителен (ординатата е в логиритмичен скейл). Трябва да измисля някакъв вариант да калибрирам, но не искам да купувам повече радиоактивен материал, че после ще се чудя как да го изхвърлям. :)
Като за беден peasant от европейската уния (но с яките регулации хаха) ще те светна за един такъв прилично лесен калибрационен източник, който без угризения от каквото и да било преследване можеш да хвърлиш в коша за боклук. Ториеви електроди за заваряване, продават се навсякъде, вършат чудеса за калибрация....и ами ако решиш може и да ги метнеш в боклука, тука поне никой нема да ти каже копче, но то и в америката май е същото.
0 1 2 3 4 ...8 9 10 11 12 ...14 15 16 17 18