Пиша бавно тоя път, щото четеш бавно. Отивам в нов проект и екип. Няма грам документация като хората, малкото дето има е разхвърляно на 3 отделни системи. Няма user tutorial, няма архитектура, някви видеа дето си разправяли един на други като в килийно училище, и дотам.
Не знам какво прави софтуерът, бидейки част от грамадна система. Няма ми ментора, няма и колеги наоколо, щото онлайн нали. Дърпат ми половината ден да им присъствам на скумовете, от втория ден почват да пилят да им оправя техни бъгове. Лекетата още са там, не са напуснали.
За каква бащиния говориш, аз все съм виждал кенеф, и все си викам по-зле не може да е. Отчайвам се в какво се превръща клетият ни занаят, мисля да се връщам към по-хардуерни неща. Разбирам ,че сте ОК с мега ганорника, щото го търпите и може би одобрявате. Съществува, защото сте идиоти. 3 дни и половина имах първия месец за работа, останалото все прехвърляме таймшийти, обясняваме се като в секта за ретроспекции, слушам на 2 екипа проблемите на всеки поотделно...
Оригиналният СКУМ е 15 мин. на ден, макар и еднокраков. В последните 2 фирми беше по 4 часа на ден. Дори СКУМ мастера трябва да решава и лични проблеми на ропчетата, ако проектът е назор. Това е в оригиналната идея, която хич не е лоша. Нямам против 100% бюрокрация, ама да не очакват реално свършена работа на края на спринта.
И ако може да ми обясниш, каква логика седи зад турбо менижмента в НБУ, нов в екипа да оправя мазаляка на досегашните. Не ми остана време дори бегло да си погледна модула, по който бях зачислен.
п.с. Излишно е да разправям, че дори тестове не си бяха написали, и бяха натворили стотици елементарни грешки. И аз мразя тестове на всяка цена, ама поне си тествам нещата преди да ги кача. Елементарни пропуски имаше.