Ма ти каза че цял живот си живял в мизерия и затва се опитвам да помогна. Палавров ако тръгне да се оплаква и да рови ДО кофите и на него ше ударя едно рамо.
Ми соца - мизерия. Ранната демокрация като учих - мизерия. Не можеше задочно, щото не съм ходил войник - пак мизерия. После 2 г. мизерия докат ме приберат каторга, бачках квото изобщо намеря, на заплата ПОД минималната, под 100$ месечно. После няколко месеца турбо мизерия и глад в казармата. После гледам като теле у шарена врата като се уволних есента, местих се у друг град, почнах на 210 лева и квартира плащах ( отново ). Млад специалист, нали, Ганю толкоз разпореди. Емиграция не можеше, източноевропейски подчовеци сме нали, не ни щат на запад.
10 г. квартира у София, най-мизерната, щото мега Корпорацията беше направила картел.
Ся пиля сяка стотинка, ако не ми се СКУМ-ува да слушам по 4 чАса на ден проблемите на всеки колега поотделно, че и по 2-3 пъти на ден. На сутр. СКУМ, на ретроспекцията, и на планинга. Случвало ми се е по 6 чАса на ден със слушалките, дали не бяха и седем. После пИлят да им давам естимейшъни кога щяло да стане работата. И ми сипват 40 бъга примерно, да оправям аз мизериите на неуки келемета, дето натворили мега гювеч. С по няколко стотин грешки гърмежи по сървъра, го пускат в production. Не вярвах, че ще доживея да видя чак толкоз изтървана работа. 3-4 различни версии живеят паралелно, само на фронтенда. И 2 различни жави по логиката.
Да се набълбукаш с ипотека, 2 кредита и лизинг, покрай 2-те чавета у трафика, и домашен слон... 7 км. ми беше до офиса, пътувал съм го по час и половина в посока, с колата.