<bgdev />^free

днес живеем в най-лежерните и благодатни времена в човешката история, човек ако не кълве на разни куки че "върши нещо важно" може изобщо да не бачка и от около година съм така (но еврея продължава да ми вдига заплатата). техничарските уменя обаче са като гной която напира и трябва нещо да я изцежда, по-рано работата ми служеше за целта, но сега няма как и трябват колайдери. в тая тема ще разказвам за колайдерните ми начинания, смисъла на които е повтарям не да носят прогрес, не да носят пари, а просто да изцеждат гнойта на техничарщината която се генерира постоянно. пък и не е лошо да има една техническа тема между талаша. и така, чекиджийските проекти през последната ми година бяха:

- схематика - кад софтуер за електронни схеми, записващ схемата във текстов формат на основата на протелски нетлист

- още един гама спектрометър с вакумен фотоумножител (чертата ме инспирира за първия, този е втора версия)

- оптичен спектрометър на базата на призмен бижутерски ръчен спектроскоп и индустриална камера за обща употреба

- раман спектрометър на базата на стар дедеерски монохроматор с дифракционна решетка и индустриална камера point grey (вече са флир)

- кад софтуер за механични 3д детайли, тоя проект всъщност е част от раман спектрометъра, но сам по себе си е използваем отделно, затова го пиша отделно

ще опиша всеки проект с детайли по-долу

А могат ли да се хакнат!?

Щото тая нощ изслушах един куп Cisco негри, негри от NASA, NSA и кво ли не и останах с впечатление, че само дет не са ми хакнали капачките още... въпреки, че едни мутри имаха интерес, па и Стойката се праише нещо по едно време...

схематика

тоя проект ми послужи като мост между професионалната работа за еврея и хобизъма, но няма кво да се лъжем мотива е "сърбят ме ръчичките да го направя" т.е. хобистки.

предистория: от края на 90те ползвам протел за проектиране на схеми и платки, и когато почнахме да правим скенерите ги направих разбира се с протел. лошото на протела е че ползва бинарен формат файлове (има и "текстов" но не е хуман реадабле, т.е. все едно няма) и следенето на историята е мъка. протела е модулен софтуер и отделните модули са напълно независими. нормалния пайплайн е: правиш схемата със схематика, експортваш нетлист, импортваш нетлиста в пцб модула и редиш платка. средната точка в пайплайна - нетлиста е текстов хуман реадабле файл и става за дифф и блейм, и точно там реших да ударя - искам той да ми е документа който носи схемата, а не просто трансферен файл. пробвах дали пцб модула на протела е съгласен - оказа се да, и се нахвърлих.

постарах се доколкото може да се работи като в протела, като разбира се промених нещата които в протела ме дразнят. една от промените е че нямам отделен редактор на компонентите, редактирането е "инплейс" в схематика. друга промяна е че се зумва с мишката, но запазих и протелския зум (PgDn/Up) защото двигателните ми навици са от протела. генералния шаблон за УИто е като на 3д софтуерите (макс,мая, блендер и тн).

- класическо меню и тулбар (модерните педалски софтуери нямат)

- стандартна манипулация на вюто - левия бутон е за селекция, мести се със средния, десния е за контекстно меню, скрола е зумване

- дясно поставен панел за контрол върху който се лепят немодални диалози, модалните диалози са табу. това последното е много важно, когато за пръв път чух от един приятел програмист "модалния диалог трябва да се забрани" бях шокиран, ама той е толкова полезен как може да накараш потребителя да въведе някакво неделимо инфо, как ще стане? после се убедих че е напълно прав, модалните диалози (за вход на данни) са от сатаната. За съобщения с бутон "ОК" стават, но пак по-добре да излиза центриран надпис във вюто. кода е около 5000 реда на схематика и още около 3000 шернати УИ компоненти (ролаутите, панела, слайдъри и тн), времето за писане до практическа използваемост - около месец. практическа използваемост значи да не се налага дописване на всяко второ пускане.

крайния вид на нещото

Тц, тц - ако тва дет си напраил не изглеждаше кат "работа" щех те похвала... ама грешките не трябва да се поощряват

Нощеска гледах некво момиченце японче на 18-си дет е качило 5-6 Open Source проекта в GitHub и още 5-6 mobile app-a... разплаках ся...

Не бива така - дори да ти плащат... АБСОЛЮТНИЯ МИНИМУМ...

А сам да се пецаш - тва е жестокУ... поне да ги праеше тея пруекти с цел да продадеш нещо, уу аа... ама то "да се начешаш"... ходи по "стриптиз барове" или некви по-разрешени от семейството хобита...

Щото замисли се Реба.. представи си в тоя форум да влезе некое младо погромистче (знам, малко вероятно е)... ама като те чете, мое да се запали по IT и технологиитЪ... и после ти ли ще носиш отговорност за сасипания му животецЪ!?

Не бива тъй - научи младите да скатават, да експлоатират SCRUM и дебилщините в IT сферата... не ги учи на "работа"...

гама спектрометъра - втора версия

предистория - докато бях ергенче софианче, с приятели често джиткахме по околните планини с гайгеров брояч и събирахме радиоактивни камъни. при една такава разходка до елешница се натъкнахме на ей тоя странен обект. това е леко радиоактивен слой от желязо на капки в скалите. най-вероятно е стар голям метеорит, но може и да е вулканично, не знам (и до днес не знам). зачопли ме идеята да разбера какво вещество го прави радиоактивно, и реших да си направя гамаспектрометър, като тогава не знаех че така се нарича, казах си "искам да видя колко силни са сцинтилациите и да го сравня с останалия камъняк дето сме намирали". купих си фотоумножител, който се оказа пълен ташак и после заебах - тогава все още работата ми добре отцеждаше технологичната гной която генерирам. и така до 2020та година, когато чертата пусна тема "гама спектрометър" в която показа неговия собствен. той май така и не успя да извади с него приличен спектър, но както и да е аз като видях се стреснах "чертата, тоя ифлс либераст ще си направи, а аз не!" не може така, и реших да го довърша. купих си обаче полупроводников фотоумножител, защото както казах ламповия който имах е ташак. така, направих работещ модел ето тук в темата на чертата съм го показал, но както се вижда резолюцията му е доста зле. тия резултати са с малък кристал, вади десетина импулса в секунда и се чака доста. зех си голям кристал дето вади 150-200 импулса в секунда на фонова радиация но с него резолюцията още по-зле стана, само с голям кристал не става, трябва и голям детектор, полупроводника е много малък. бях заебал за 3 години, но миналата година като ме хвана хобиската треска реших да се пробвам пак с ламповия фотоумножител. фанах се и го направих, като направих и алуминиев кожух за сцинтилатора, чат пат стана, определено е по-добре от първата версия макар че в интернет намирам картинки с още по-добра резолюция, но те са със сдвоен кристал-фотоумножител, с разделени като моя толкова си може. недостатъка спрямо полупроводниковата версия е очевидната нелинейност в скалата на енергията, което е заради тъпото захранване на фотоумножителя, тъпаците са го овъринженернали, с някви транзистори и путки майни, а трябват просто големи кондензатори за да поемат скока в консумацията когато дойде импулс. финално така и не разбрах метеорита дали е метеорит. образеца който си запазих е много малък, не мога да извадя спектър. в интернет видях спектри на метеорити - ползват много по-големи късове, сканират по 2-3 дена (може би трябва да пробвам) и най-важното правят ги с германиев детектор охладен с течен азот, който има огромна резолюция, това води и до много по-висока чувствителност, защото всички отчети от дадена линия попадат само в един спектрален канал и така не се смесват с шума. а аз преди 13 години си представях как ще ползвам обикновен нафталин от билата и ще успея да хвана нещо, какъв съм бил наивник

ето тук спектър на ториеви електроди за заваряване, ако се сравни с калибровъчен спектър се вижда че пиковете по средата бягат с няколко кев, което на старата версия го нямаше. чудя се еврорастите знаят ли че това се продава свободно в железарията?

щех да забраа, ето го на външен вид

оптичен спектрометър с камера

всъщност това го направих единствено като подготвителна фаза на раман спектрометъра. надявах се просто да направя черна кутия с гнезда за камерата и лазера, и хоп да излезе раман спектър, като евентуално трябва да го акумулирам заради слабия сигнал. раман спектърометъра обаче е много много по-висока топка от това, ще го разкажа отделно. елемента за дисперсия е призма, всъщност просто взех един бижутерски спектроскоп, изрязах го с ножовката, махнах му окуляра и сложих камера (техническите детайли ги спестявам, никой няма да ги схване, дори джонката). понеже елемента е призма, спектъра е силно нелинеен и калибровката се прави с много много референции, живачни линии за синия край и хеонови в зеления и червения край. линеаризацията стана добре, обаче резолюцията е много по-висока в синия край, абе призмите са ташак, стават за бижутерия и училищни демота, но за сериозни неща само дифракция.

ето тука един спектър от луминисцентна лампа. стивитата биха се ужасили колко е вреден тоя спектър, цяло щастие е че повечето стивита не разбират от спектри, иначе щяха да откажат да влизат в сгради осветени с луминесцентни лампи.

Имам да ти кажа толкова много неща, ама накратко - много се кефя, че се връщаш към естественото си състояние. За сега 2 въпроса: 1. Намери ли достатъчно голям сцинтилатор от хубавите или ползваш от ония полимерни ташаци? 2. За раманския спектрометър какъв ти е монохромния източник и в коя част на спектъра?

кад системата за механични детайли

това е може би единствения проект който се оказа адски полезен на битово ниво, просто не очаквах колко много ще се ползва за истински работи.

предистория - както казах проекта е част от раман спектрометъра. за всичките ми хобистки проекти детайлите си ги правя аматьорски, най-често от дърво, с дрелка, ножовка и каквото падне, но когато изисква по-висока прецизност се обръщам към колегата който прави механиката за скенерите (той живее в едно село и ми ги праща по спиди). веднъж имах път до офиса и гледам другия колега си посикал 3д принтер от фирмата, а соросячите корпорации охотно харчат пари за такива неща, купили му 3д принтер "за работата". той разбира се го ползва основно за неговите хобизми - модели на лодки, бъгита и тн. направи си едно бъги дето катери почти вертикална стена, ебало си майката, както и да е, викам му я ми врътни тука два детайла за моето хоби, един държач за лазер и един държач за оптичния ноч филтър дето спира лазера. той седна на солида (solidworks) и ги врътна за 5 мин, и после 3д принтера ги опече за десетина минути, висна ми ченето колко леко стана всичко. викам си край - купувам си 3д принтер! така, обаче на какво да си рисувам моделите. солида много хубав, удобен кеф, ама платен, неговия разбира се е служебен, купен легално. сигурно има кракнат, но днешния соросячи софтуер направо се връзва към еврейския лицензен сървър, и абе трудна работа. разбира се има милиони свободни софтуери, а аз имам 3д макс, който също става за работа. пробвах се на 3д макса - мъка огромна. аз имам опит с 3д макс, но той просто не е правен за тия цели. пробвах някви свободни софтуери - офф, пак мъка. сега, ясно че ме влече да си напиша мой, ама има един много сериозен проблем - няма хубав и елегантен начин да си "компилирам" чертежите до геометрия. аз си мислех че това е проблем само за мен като вълк единак, но после (след като намерих решение) говорих с колегите и нещата се оказаха дори по-зле, проблема не касае само "вълци единаци", липсва не само елегантно решение което може да се накоди от сам човек, липсва решение изобщо. дори мазни корпоративни софтуери писани от хиляди хора се дънят на операторите върху геометрия (мържване, рязане и тн), колегата с лодките ми показваше един негов детайл и вика "това на предния софтуер не можеше да стане никога, само солида се справя с такива". каква е драмата алгоритмично - операторите върху геометрията трябва да формират от два меша нов меш по определени правила. само че вариантите за пресичане на мешовете са безброй, и имплементацията е огромно количество ифове, и накрая пак идва казус който не влиза в никой клон, и бъгове бъгове бъгове безброй. аз нямаше да почна да се занимавам защото знам че никога няма да покрия дори половината ифове, но ми хрумна едно примитивно и бързо решение - превръщам геометрията в тримерна гридова карта вън/вътре, което е добре дефинирана задача и е сравнително лесно. комбинирам картите по зададените правила (обединение, сечене, каквото ти кефне), и мешвам получената карта с мешер за гридове (marching cubes). това работи безотказно за произволно висока сложност на обектите, и всъщност май е единствения надежден начин, солида е стабилен защото изглежда ползва подобен алгоритъм. както и да е, тоя метод има разни недостатъци които обаче са дреболии. да почнем от това че в наивната си имплементация прави меша на "стъпалца" заради това че се минава през грид. аз си виках в началото "какво толкова, ако са 0.1мм няма да пречат", ама не е така, едно че визуално е гадно, ама и пречат. оправих тоя проблем като предоставих на мешера достъп до информация за позицията на повърхнината между две съседни точки, в наивната имплементация въртекса се поставя точно в средата, аз го промених да го слага в пресечната точка на геометрията и всичко заспа. това заглажда напълно стените, но ръбовете пак си остават леко нащърбени, което обаче за мен не е никакъв проблем - в реалния детайл който излиза от принтера тая нащърбеност не се вижда. другия проблем е сравнително огромния размер на файловете - всички триъгълници са с размер на грида, което за мен е 0.1мм, това са милиони триъгълници. софтуера на принтера мрънка че му давам мешове над един милион полигона, ама мрънка или не, оправя се. трети недостатък - мешера не е моментален, няколко секунди мисли и не става за интерактивно редактиране. това не е голяма драма, но все пак заради него и огромните файлове, направих алтернативен скопен прост меш базиран солвер който е бърз, но покрива едва около 30% от реалните практически задачи. но все файда, когато ползвам него, вади примерно 90к файл срещу 200М на същия детайл компилиран с гридовия мешер. тоя проект за разлика от другите се наложи да е 64 битов, защото мешера лапа гигабайти, примерно при 10 см детайл това са милярд воксела, а за всеки воксел отиват 4 байта рам, 32 битов код си умирга на мига. разбира се пак го писах на най-доброто иде в историята - вс6, но после го компилирах с вс 2008

ето как изглежда

Един от многото

Общо взето с Единьо тука шансовете темата да не се опорочи в посока колко и какви комплекси избива в него момент рязко клонят към нула.

По добре ела в жичкаджийския форум да си сред верните хора - не, че и там няма един-двама единьовци, но Рек държи здраво юздите да не осират всяка тема

и накрая раман спектрометъра

това всъщност е най-сложния проект, най-вече заради огромната механична прецизност която иска. софтуерно нищо особено, всъщност софтуера е на оптическия спектрометър, просто с отделен режим "раман"

така, какво представлява изобщо това? това е уред за химичен анализ на прозрачни вещества и всъщност се надявах да мога с него да си меря алкохола в бирата която си правя. бирата не може да бъде измерена със спиртомер, защото има много примеси и защото алкохолното и съдържание е твърде ниско. както името подсказва, принципа на раман спектроскопията е открит от черен мангал, и за по-ясно ще го илюстрирам така: имате стена с ключ за лампа на нея, стреляте на сляпо по стената с топка и мерите скоростта с която топката отскача. ако на стената няма ключ, топката ще се връща винаги с една и съща скорост, но когато има ключ някои от ударите ще са точно върху него, и понеже ключа прещраква, топката ще се върне мааалко по-бавна отколкото топките отскочили от чиста стена. това разбира се ще става много рядко, примерно 1/100000 и трябва да се води много прецизна статистика за да се появи в нея признак че има ключ на стената. с още по-прецизна статистика не само ще се отчете че има ключ, но и ще може да се каже каква марка е по това колко енергия отнема от топката. така, практическата реализация. "ключа на стената" са връзките в молекулите, всяка връзка има различна енергия на "прещракване". за "топка" се ползват фотоните светлина. първото очевидно нещо е че всички "топки" трябва да са много много еднакви и еднакво засилени, защото иначе няма как да разберем дали топката е забавена, или просто такава бавна си била още преди отскока. затова раман спектрометъра ползва лазер за обстрелване на семпъла. втория сериозен технически проблем е как да предотвратим нафлудването на детектора с отразените от стената топки, тоест как да попречим на нормалната лазерна светлина която не ни носи никаква информация да заслепи оптичния детектор. в първия вариант който направих използвах филтър който реже точно лазера, взех лазер на 532 нм (продават се за 20тина лева), купих от едмунд оптикс филтър на 532 нм за 1000 лева и айде на каруцата. самите тия филтри се продават точно за раман спектрометри, така че какво може да се обърка. много неща. първо, лазерите 532 нанометра са ташак, всъщност са на 1064 нм и ги "удвояват" с нелинеен кристал. това нещо като оптически грец-вкарваш 50 херца, излизат 100. но за разлика от греца в който тотално няма 50 херца на изхода, нелинейния кристал обръща само половината светлина, останалото си излиза. ноч филтъра ми спира 532 нанометруа, но 1064 си минават и ми нафлудват оптиката ебасимо! купих фотографски филтър дето реже ув и ир, и пак кур - добре няма вече 1064 , но някак си 532 минава! оказа се че ноч филтрите всъщност бачкат само ако светлината пада върху тях под прав ъгъл. което е логично някак си, ама не ми дойде наум. купих още един ноч филтър (ама вече от алито за 70 лева, ебал съм ти едмунда, там само за банков превод ми зеха 50 лева) и го сложих зад оптиката, там лъчите са паралелни. и така вече стана, но резултатите са жалки, прилагам картинка

така, вижда се "някакъв спектър", дори се вижда че има два пика един до друг, но е пълен ташак, за нищо не става. там е работата че "ключовете" отнемат твърде малко енергия от "топката" и трябва да мерим енергията с огромна прецизност за да можем да различим два "ключа" един от друг. това горе е получено със стар гедеерски монохроматор, 10нм резолюция, сложих стъпков двигател да върти ръчката за да сканира, със детектор фотоумножител - тоя полупроводниковия, дето ми хартиса от спектрометъра. за раман спектрометър трябва поне 10 пъти по-голяма резолюция, не 10нм, а 1нм. това ще рече че трябва да разглобя монохроматора и да сменя процепите с 10 пъти по-тесни. така, речено сторено - разпарчалдосах го, извадих процепите и те са около 1мм, аз трябва да ги направя 100 микрометра, как да стане? ето какво направих - залепих алуминиево фолио върху прозрачна пластинка, и с връхчето макетния нож го одрасках. получи се долу горе. така, до тук добре, обаче трябва да фокусирам оптиката точно върху процепа, как мамка му? пробвах да светя с лазер през процепа и да гледам петното на стената - ташак, нищо не става. после ми хрумна друго решение, което сработи. зех канона, изключих му автофокуса, излизам на терасата и фокусирам на ръка върху далечна сграда,това ми гарантира че е на безкрайност. след това насочвам фотоапарата към оптиката която трябва да фокусирам и виждам процепа през нея, въртя оптиката докато процепа стане на фокус и затягам болтовете. това сработи чудесно, ето как изглежда

до тук добре, само че процепите са два и трябва да са паралелни, което е много трудно когато са 0.1мм. монохроматора е проектиран с 1мм процепи и грешка от 0.1мм е само 10% и не се забелязва в крайния резултат, но аз ги "овърклокнах" на 0.1мм и съответно трябва десеторно по-прецизен монтаж. направих го на ръка, с много зор и накрая се оказа че ремъка от стъпковия двигател до въртока на монохроматора прескача, и цялата тая работа с въртенето с двигател е ташак и половина. ядосах се много и реших изцяло да сменя концепцията "от скрач". първо, сменям лазера, тоя 532 с неговите драми и ночфилтри не го ща, слагам 450. така мога да позлвам не ноч филтър, а нискочестотен, който хем е по-евтин, хем няма това педераско изискване за перпендикулярна светлина. отделно 450нм вади по-силен раман сигнал, защото "топката" е по-малка. вижда се с око, като погледна през лп филтър спирт засветен със син лазер, вижда се съвсем ясно зелен, това е раман сигнала, щом го виждам с око и камера ще го хване. махам мотора, махам фотоумножителя, слагам индустриална камера която от опит знам че вади линеен сигнал и може да се акумулира резултата. камерата има сензор около 1.5 см и това отговаря на 150 нм обхват. тоест вместо процеп, всяка колонка на камерата е "процеп" с огромна резолюция - 5 микрометъра (а процепа е 100). отделно че няма нужда от високопрецизна настройка, защото мога да сканирам камерата в произволна посока. и така, речено сторено, и резултата мнооого по-добре. тука вече пиковете могат да се измерят хубаво, но виждат се ясно поне 4, три от които веднага ги идентифицирам, четвъртия е от неизвестно вещество. петия (най-дясо) е артефакт на апаратурата, флуоресценция на самия филтър. ебаси ташака, филтъра спираперфектно лазера, но самия той леко свети оранжево. поръчах си нов, на 460нм (този е 470) дано не свети и той.

калибровката я правя с йонизиран хелий, ето спектъра

съвпадението на линиите е до около 0.1нм, което е чудесно. самата резолюция е 2нм, тоест процепа с макетния нож е 0.2мм, а не 0.1 колкото целях. въпреки това върши работа, защото средата на линията ясно се вижда къде е и се мери с прецизност десетина пъти по-добра, т.е. около 0.1-0.2 нм . после видах че в алито има готови процепи каквито ти кефне, поръчах си два , един 30 и един 100 микрона. по-важното е обаче филтъра за 460 нм да е добър (още не е дошъл) защото най-важните феатури на спектъра в момента са изядени от филтъра ми - в 20те нанометра от 460 до 470 е натъпкано много нещо, а аз не го ловя. а, относно бирата - не мога да я меря с това, толкова силно флуоресцира че заслепява раман сигнала. ето това е предимството на 532нм (по-малко флуоресценция), но тя и с него свети.

както се казва - благодаря за вниманието, ще отговарям на въпроси ако има :)

Един от многото

А сам да се пецаш - тва е жестокУ... поне да ги праеше тея пруекти с цел да продадеш нещо

нищо не си разбрал, аз най-много се радвам че преодолях тая соросяча болест да мисля за пари. аз се чудя какво да си правя парите, трупат се там и инфлацията ги яде. вярно купих злато, ама това е като консервите дето съм натрупал за "като нападне путин". и сега на всичките ми пари дето гният в банките да мисля за още? стига ве. другата важна опорка е "да дадем нещо на света - тук лесно се доказва че съм изряден, нищо няма опен сорс, не че ако някой иска да види кода ще го крия, но не го пробутвам на света в гитхъби и не се занимавам с опенсорсщина. както казах това е просто изстискване на гной, освобождавам се от желанието за технологични неща така както като ти ходиш на курви за да изстискаш семето дето се образува в топките. не търси в това смисъл, то е просто биологична нужда

Реконструктор

Имам да ти кажа толкова много неща, ама накратко - много се кефя, че се връщаш към естественото си състояние.

както казах работата за еврея беше достатъчна да изстисква гнойта, но вече стигнах нивото където не бачкам и няма как. може би ако ме уволнят или фирмата фалира пак ще трябва да работя и ще ми мине, но до тогава ще трябва да чекиджийствам с хобита

За сега 2 въпроса: 1. Намери ли достатъчно голям сцинтилатор от хубавите или ползваш от ония полимерни ташаци?

никога не съм ползвал полимерни ташаци, ползвам най-класически натриев йодит. големината на кристала се вижда на снимката. така или иначе само германия е професионално решение, всичко надолу е аматьорщина. твоя откачен "клиент" тги мисля че е правил с германий, на страницата му има картинки с твърде висока резолюция за да е оптичен сцинтилатор. палавров вика че се е махнал, вярно ли? срамота, да изгоните най-колоритния кадър

palavrov

Общо взето с Единьо тука шансовете темата да не се опорочи в посока колко и какви комплекси избива в него момент рязко клонят към нула.

По добре ела в жичкаджийския форум да си сред верните хора - не, че и там няма един-двама единьовци, но Рек държи здраво юздите да не осират всяка тема

е, тука ножа е в мене, ако реша че искам да е като у жичкажийския винаги мога да почна да коля. аз впрочем нали бях у жичкажийския, защо спрях да ходя не си спомням ясно, ама май стана постепенно, доскуча ми. регистрацията ми последно 2020 още седеше, влизах да питам някой дали знае за окабелители, но нямаше файда, бате тони щеше някви мексиканци да ангажира, ама нищо не стана.

Виж този 3Д принтер:

https://formlabs.com/eu/3d-printers/form-4/

Скъпичък е, но по това което гледам може и да си струва парите. Не съм го взел само защото не се сещам за какво може да ми потрябва в момента - освен да изпечатам някоя чупена пластмаса на битовите уреди в къщи.

Колко дизайнърски патерна, ООП/СОЛИД принципи и абстракции имаш в кода? Как менажираш UI state-a? Колко депендънсита си си декларирал от централното репо?

Евгени можеш ли да изговнолеярстваш нещо по-дълго за биологичния шпекометър с който мащехата природа те е надарила отзад? С каква дължина на вълната поемаш шпекове, колко е честотата и т.н.

Евала Синджирка - гледам нещо те нема цела седмица... ама успя да измислиш тоя виц, брао, брао!

Дон Реба

palavrov

Общо взето с Единьо тука шансовете темата да не се опорочи в посока колко и какви комплекси избива в него момент рязко клонят към нула.

По добре ела в жичкаджийския форум да си сред верните хора - не, че и там няма един-двама единьовци, но Рек държи здраво юздите да не осират всяка тема

е, тука ножа е в мене, ако реша че искам да е като у жичкажийския винаги мога да почна да коля. аз впрочем нали бях у жичкажийския, защо спрях да ходя не си спомням ясно, ама май стана постепенно, доскуча ми. регистрацията ми последно 2020 още седеше, влизах да питам някой дали знае за окабелители, но нямаше файда, бате тони щеше някви мексиканци да ангажира, ама нищо не стана.

Нема бе - Ребата успя да ми обясни, горе долу, що го прави, и горе долу го разбрах. Пак ми мяза на безсмислено, ама то много неща са безсмислени, па ги правим, та кой съм аз да зная. Ребата сигурно отново е ПРАВ...

Интересна тема, но май единствената интересна за последните 3 години. :)

Аз с новата работа нямам време и желание за странични проекти засега. А пък и понеже трябваше да се места, подарих CNC-то на клуба по роботика, а 3D принтера на големия ми син.

Покрай доброволстването в клуба по роботика имам лицензи за повечето CAD системи. Soldworks ми е много сложен, пък и май иска Windows, но Fusion360 ми върши добра работа. Знам за проблемите на computational geometry покрай един приятел дето писа бакенда на tinkercad. Той после отиде в Roblox, но като направиха IPO-то напусна, както казват тук, to spend more time with his money. Купи си самолет и си гледа децата.

Надявам се някой ден пак да ми стане скучно и да имам желание за странични забавления. :)