0 1 2 3 4 ...9 10 11 12 13 ...21 22 23 24 25 ...92 93 94 95 96 ...161 162 163 164 165
Екстази. 3,4-Methylenedioxymethamphetamine
А иначе иначе много го мислиш тва, "какво е имало преди големия взрвив". Не е ли достатъчно забавно какво има сега тука. Например защо има неща като торий и уран навсякъде по тая планета. Аз откакто си зех гама спектрометър съм супер очарован от това. Защо такива неща въобще ги има на земята и защо са буквално в повечето чукарлък, специално тория го има от-до, включително в тухлите дето са ми строили блока с тях. Това са тежки елементи, те от ядрен синтез в звездите нема как да се пръкнат. Защо тези неща са тука на земята. За да ги има, вероятно е имало некакъв доста брутален катаклизъм ама много наблизо, за да ги докара тея неща дотолкова че да ги има навсякъде. Какво било по времето на големия взрив ебем ли му майката, то дори как се е пръкнало слънцето и земята е интересен въпрос. Требва да е било голям сеир, разтеглен във времето. Буквално некоя масивна звезда се е изпърдяла зрелищно за да се получи тая гледка тука сега. Ще ми се да можеше да го видя тва.
MCA-то взех от един канадски пич дето това му е хобито и продава из ebay творенията си, сцинтилаторния детектор си е стандартен иначе, на bicron някакъв стар модел, с подменена електроника, не е супер як, по-скоро за полева работа, 1.3 на 1.3 на 1.3 инча. Иначе си имам оловна екранировка за проби вкъщи, доста аматьорска и подръчна, некъде 30-40 кила олово общо, не е кой знае какво, става за мерене на разни камъчета (което ми е основната забава, да събирам камънак тук-там и да им вземам гама спектри).
И аз съм си го помислял същото. Всъщност, по съотношението уран/олово (добре, техни изотопи), май определят възрастта на планетата. Мисля, че чрез синтез може да получиш до желязо. Нататък е само при свръхнова. Интересно е наистина, как древна мегазвезда ще сътвори толкова много елементи около нея, като в същото време ще остави достатъчно водород за образуването на нови звезди, имайки предвид, че всичко ще се разпръсне във всички посоки. Едни такива теории 
Трябва да има нещо повече, може би в кванта, или отвъд кванта. Цялата тази материя, построена от менделеевата таблица е скучно, наистина. Скучно е ако няма червееви дупки и скоростта на светлината да е лимит. Скучно би било ако няма извънземни. Но може и да не е скучно, може пък да има и други измерения, други реалности.
Малкия си игра преди време да си прави сцинтилаторен детектор с пластмасов сцинтилатор (BC-412 или нещо такова) и SiPM. Пластмасата не става за спектроскопия, но аз имам два BGO кристала и един малък LYSO. Ако няма да използва детекторите тази година може да се позабавлявам да видя дали ще свършат работа. Иначе вкъщи е събрал 7-8 оловни тухли за екраниране. :)
В задния двор имам един източник на антиматерия, ще калибрирам с него. :)
Пайп, може ли да си в меката на хипитата и да не си се изкушил от кацата с мед
Такива неща не е хубаво да се коментират в Интернет. :)
Принципно, на земята има неколко значими изначални ядрени изотопа дето още ги има и сега, два на урана, един на тория и калий-40. Има и неколко редкоземни елементи, примерно лутеция и лантана си имат естествени нестабилни изотопи, аз имам неколко грама и от двете, щото е съвсем легално и за калибрация на техниката, а иначе е просто забавно. Калибрирам си спектрометъра освен с тях и с ториев диоксид, whatever, това са неща доста слабо радиоактивни и относително безвредни докато не тръгнеш да си ги вреш в устата примерно, затва ги държа в един метален шкаф да не ровят чаветатата. Как са се пръкнали тея неща тук е супер интересен въпрос въпреки всичко, големите глави твърдят че в мъглявината в която се е зараждала слънчевата система са се пръкнали некакви масивни звезди, живяли са кратко и са се думнали зрелищно докато се докарат до неутронни звезди или черни дупки, дали е така нямам идея, но е факт че тук има неща по-тежки от желязото, някои радиоактивни. Ако се замислиш откъде може да са се появили, всичко говори че това е следствие на доста брутален космически кютек.
Неее, тея стават добре за детектори, особено полимерните, но за спектроскопия ще треат nai(tl) или нещо по-добре за по-добра резолюция.
Аз се цензурирам сам, след като се прочете, сега само Джони го има в базата си, ако пази редакциите.
В мен има и либе-гну-опенсорс архетип. Информацията трябва да е свободна. Но има още хляб да ядем.
Според Saint-Gobain BGO и LYSO стават за спектроскопия, но трябва да пробвам.
LYSO-то са радиоактивни сами по себе си, те стават така или иначе, но винаги спектрите ще са с един пик в екстра. BGO-то не става, много е грубо. Обаче въпреки всичко, из ибея е пълно със стари пенсионирани сцинтилатори дето може да ги вържеш, верно има извратени поляризации или некакви извращения дето искат прекалено високо напрежение, но повечето не е така. Мисля че NaI(Tl) си е стандарт, има некакви по-модерни неща с по-яки кристали с по-яка резолюция, ама струват много пари. Другият вариант е да изнамериш некоя пенсионирана HPGe щуротия, но това е яко безумие според мен, яко е със сигурност, неколко левела по-нагоре, ама като цяло не е за хобистки експерименти.
NaI(Tl) не ми харесва, че е хигроскопичен. Иначе знам, че LYSO-то е радиоактивен. Само дето не знам къде е в момента, трябва да се поровя в чекмеджетата.
Не ми харесва лампов сцинтилатор, SiPM си е добре. :)
Е хигроскопичен е, ама те са го навряли в добре херметизирана алуминиева опаковка обикновено. Но да де, избягвам да меря влажни неща. Абе, първият ми сцинтилатор си работи добре и досега вече повече от година,вероятно две, и съм мерил доста мокри неща в непосредствен контакт (парцали обрали дъжда, заради радона отмит от него). Досега не се е прецакал, но да като цяло, никакъв контакт с вода е много желателно да няма.
Трябва да му подхвърля идеята за спектрометър, може да се навие да го направи сам и да не си губя времето аз. :)
Той мислеше да прави нещо подобно на известния експеримент с мюоните и пирамидите. Миналата година мери енергията на космическите мюони (затова и колекцията от оловни тухли вкъщи). :)
О, ами може, но тея гадове май са некакви високоенергични и ще требват по-големи кристали да ги регистрират. Или може би тогава вече тея полупроводниците ще вършат по-добра работа, наистина не знам. Аз както казах, съм заинтересован главно от чукарлъка и там нещата са ограничени некаде измежду 50-1500kev. Иначе съм наблюдавал чат-пат разни забави на 511 kev (там дето се анихилират електроните и позитроните), част е заради космически лъчения доколкото знам, но пак де, космическата компонента не ми е сред интересите, как и с какво не знам.
Мда, както казах, имам източник на антиматерия в задния двор и тези 511 keV са ми много познати. :)
0 1 2 3 4 ...9 10 11 12 13 ...21 22 23 24 25 ...92 93 94 95 96 ...161 162 163 164 165
