Златото не става за еталон и това отдавна е известно. Номерът е в това, че златото е обикновен метал, доста използван в промишлеността. При това доста рядък. И ако се използва за еталон, то стойността на цялото злато, трябва да съответства на стойността на всички стоки в света, които се продават за пари.
И при повишаването на количеството на тези стоки по-бързо от повишаването на количеството на златото, цената на това злато рязко ще се увеличава. При което за използването му в промишлеността това ще е смъртоносно.
Затова и отдавна вече златото не се използва за финансов еталон. Това, че разни хора го използват като инвестиция по нищо не се отличава от купуването на земи, жилища или акции. Просто ценност, която купуваме за да вложим парите си.
Не. Нека приемем, че всяка търговско-финансова транзакция има следните свойства: 1. Честност 2. Удобство 3. Сигурност 4. Скорост
Ако поставим в лявата част на спектъра директната обмяна, т.е. бартера, той е възможно най-сигурен и честен, но е адски зле от към удобство и скорост. Някъде по средата седи медиатор с някаква ценност, примерно златни и сребърни монети. Тоест това пак е бартер, но стоката, която се обменя, в повечето случаи, е много по-малка и удобна за съхранение и транспорт. Тук отново имаме честност, сигурността вече намалява, удобството и скоростта се увеличават. В дясната част на спектъра имаме неистински пари, които са просто байтчета в няква база. Тука честността и сигурността са нулеви, обаче удобството и скоростта са на максимум. По идея фиатните пари са възможно най-истинските и съчетават само положителни качества, но за това се изисква желязна дисциплина и добре настроена система. Което, както знаем, отдавна не е така. В самата скала на фиатните пари от ляво, при желязната дисциплина седи най-истинския възможен търговски медиатор, а в дясната част, при анархия, стои абсолютно нищо.
Запада си беше направил златна кокошка, т.е. познатата ни финансова система и света си затваряше очите на факта, че не е особено честна, докато беше сигурна, удобна и бърза. В последните години, обаче, системата стана много несправедлива, а с кражбата на руските пари миналата година вече е и несигурна, което катализира доста силно стремежа на света да се оттърве от нея и да я замести с нещо друго.
Тук феновете на златните пари надигат глас. Но нека си представим, че си търговец, който иска да купи банани от Камерун. (да, бананите се купуват именно от камерун, а не от фантастико). Значи връзваш кесията с жълтици на пояса и се отправяш на пътешествие. Стигаш до Камерун, вадиш кесията и отброяваш на фермера колкото жълтици сте се договорили за 2 тира банани. После товариш бананите на тировете, отброяваш на шоферчетата съответното количество пари и газ към пристанището. Там, разбира се, трябва да даваш жълтици на капитана на кораба. Точно така е изглеждала международната търговия през средновековието. Ако пък приемем, че всичко е бартер и пари не съществуват, то за 2-та тира банани трябва да мъкнеш към камерун 2 тира сирене и нещата стават съвсем грозни. Съгласи се, малко са хората, които биха се върнали към тия времена.
Естествено, исторически следващата стъпка е идеята за златни сертификати, тоест хартийки (които лесно могат да станат на байтчета) от някакво хранилище, че ти имаш складирано при тях еди-какво си количество злато. Това, разбира се, вече е играно преди хиляди години в Китай (шокиращо за офисния планктон, но 90% от модерния свят произлиза от Китай и Азия) и моментално е довело до първата в историята инфлация, т.е. хранилището е печатало хартийки без да има злато в него. Всъщност сега се сетих и нещо простичко, това дето казах по-горе не е съвсем така, златния стандарт не е много честен, доколкото страните със златни залежи и висок добив са несправедливо облагодетелствани.
Накратко, достатъчно дърт си, за това не бъди средностатистическия слабоумен представител на офисния планктон. Не си мисли, че си по-умен от колективния разум на човечеството, това дето го мислиш е мислено много преди тебе, преди хиляди години.
Ако резюмираме:
1. Истинските неистински пари са истинските пари. 
Това, за сега, е апогея на финансовата мисъл и не виждам някой да измисли нещо по-добро в бъдеще.
2. Светът се нуждае от нова международна финансова система, основана на истинските неистински пари, за да замени силно компроментираната западна таква.
3. Новата система трябва да е наистина нова, а не да повтаря старата, което означава:
а) Липса на център, т.е. някой еднолично да създава, унищожава и съхранява парите
б) Желязна дисциплина, гарантираща истинността на неистинските пари
в) Абсолютна равнопоставеност на всички участници във системата
Както казах, тия 3 неща не са никак лесни за постигане, но се надявам колективната финансова мисъл на света, все пак, да измисли нещо в близко бъдеще.