Courvoisier Не съм в изолация, виждам се с хора. Просто не изпитвам нужда да седя в задръствания, да ям според каквото има около офиса (а в бизнес парк, мегапарк и кепитал форт храната е отвратителна) и да дишам същия въздух с още 100 маймуни. Вкъщи е много яко
Малкия на колко годинки стана викаш?
gat3way Courvoisier Не съм в изолация, виждам се с хора. Просто не изпитвам нужда да седя в задръствания, да ям според каквото има около офиса (а в бизнес парк, мегапарк и кепитал форт храната е отвратителна) и да дишам същия въздух с още 100 маймуни. Вкъщи е много яко
Малкия на колко годинки стана викаш?
Няма още годинка. Доколкото разбирам от друг познат, възрастта около 2 години е най- тегава, но не ми пречи засега. А и имам паркче като пресека, коловете ги водя там Алтернативата в офиса постоянно да преминават некви животни около мен и да говорят на висок тон ми е много по- неприятна. Но честно казано, най- много ми харесва като си сготвя и си хапна. Днес на обяд си пекнах едни ребърца, имах малко шкембе и си сипах една сира.
Не мисля. То става по-зле с времето. Коликите са лайнарщина, след това е верно детския пубертет там на 2-3. На 5-6 мисля че става обаче също доста трагично, след това се оправят нещата, докато не дойде нормалния пубертет и тогава пак си е драма, верно не ти се пили на главата 24/7 ма па драмите за сметка на това са по-тежки.
gat3way Не мисля. То става по-зле с времето. Коликите са лайнарщина, след това е верно детския пубертет там на 2-3. На 5-6 мисля че става обаче също доста трагично, след това се оправят нещата, докато не дойде нормалния пубертет и тогава пак си е драма, верно не ти се пили на главата 24/7 ма па драмите за сметка на това са по-тежки.
Малки деца, малки проблеми... :)
Когато бях тинейджър криех всичко от наще, исках да съм независим. Но аз живея самостоятелно от 13 годишен, имаше как. Занимавал съм ги само с желанието си за кинтъ. Те искаха да знаят какво се случва в живота ми, но аз старателно го криех. Почти съм нямал драми, само на два пъти щяха да ме изключват от училище и веднъж ме прибраха от полицията.
gat3way Коликите са лайнарщина
Чай от копър и анасон. Даже и аз си пийвам. Като пия малко чай, после и узо ми се препива.
Абе нема такива неща, това си е генетично, щото знам как може да е в тежка форма и в доста по-лека, както и да е, коликите колкото и да са проблемни и стресови (щото верно първата година особено първия път е яко стресова) ако направя ретроспекция, според мен бледнеят на фона на това което следва след тва.
gat3way Не мисля. То става по-зле с времето. Коликите са лайнарщина, след това е верно детския пубертет там на 2-3. На 5-6 мисля че става обаче също доста трагично, след това се оправят нещата, докато не дойде нормалния пубертет и тогава пак си е драма, верно не ти се пили на главата 24/7 ма па драмите за сметка на това са по-тежки.
аз още като студент някъде забелязах че всички "трудности" с които ме плашеха големите, всъщност изобщо не са кой знае какво. че с казармата ли не ме плашеха, че с писането на протоколи до 4 сутринта ли, че с търсенето на работа и прехрана ли не беше,ами всяко от тия идваше и си отиваше без да видя нищо трудно. някъде тогава осъзнах че болшинството хора просто са слабаци, казват "трудно" на съвсем лесни неща, а тия дето не са слабаци просто си мълчат. когато вече имах деца не бях изобщо изненадан че отново нищо трудно нямаше. бавачката си счупи ръката и от декември си бачкам сам с трите деца в къщи (2,6,8) - никакъв проблем. жената е също от слабаците, майка ми също, виж тъщата не беше. когато гледаш как слабаците вършат нещата ама то наистина изглежда трудно. причините са най-различни, някой ден като има истинска наука психология, може да се намерят някакви интересни отговори, но засега това явление отива при останалите мистерии като бистроматичната математика и мистериозните необясними разлики в личните финанси.
gat3way Не мисля. То става по-зле с времето. Коликите са лайнарщина, след това е верно детския пубертет там на 2-3. На 5-6 мисля че става обаче също доста трагично, след това се оправят нещата, докато не дойде нормалния пубертет и тогава пак си е драма, верно не ти се пили на главата 24/7 ма па драмите за сметка на това са по-тежки.
"Janie's a pretty typical teenager. Angry, insecure, confused. I wish I could tell her that's all going to pass, but I don't want to lie to her."
Lester Burnham, American Beauty
Дон Реба аз още като студент някъде забелязах че всички "трудности" с които ме плашеха големите, всъщност изобщо не са кой знае какво. че с казармата ли не ме плашеха, че с писането на протоколи до 4 сутринта ли, че с търсенето на работа и прехрана ли не беше,ами всяко от тия идваше и си отиваше без да видя нищо трудно. някъде тогава осъзнах че болшинството хора просто са слабаци, казват "трудно" на съвсем лесни неща, а тия дето не са слабаци просто си мълчат. когато вече имах деца не бях изобщо изненадан че отново нищо трудно нямаше. бавачката си счупи ръката и от декември си бачкам сам с трите деца в къщи (2,6,8) - никакъв проблем. жената е също от слабаците, майка ми също, виж тъщата не беше. когато гледаш как слабаците вършат нещата ама то наистина изглежда трудно. причините са най-различни, някой ден като има истинска наука психология, може да се намерят някакви интересни отговори, но засега това явление отива при останалите мистерии като бистроматичната математика и мистериозните необясними разлики в личните финанси.
Само това с личните финанси не го разбрах.
С останалото съм съгласен. Според мене, това се дължи просто на лъжливо високата важност, която хората приписват на разните неща. Това ги кара да вкарват много нерви в това, което правят. А многото нерви и рефлексии правят нещата да изглеждат трудни.
Копаенето с лопата 8 часа на ден – това е действително трудно. Но след години, изобщо няма да го възприемаш като трудно, просто защото докато копаеш с лопатата нямаш сили да си късаш нервите.
Криво си разбрал, плашенето има два основни компонента - първия е (колкото и да не го признават) да се надуят пред теб, а втория - да те откъснат от естествените занимания за деца/младежи - игри, алкохол/цигари/наркотици, жени, купончета и т.н. Чак на трето място е някаква форма на загриженост към личностното ти развитие, т.е. развитие такова каквото теб те кефи.
Една от големите грешки които правят родители/роднини и т.н. са да моделират лапето/младежа по свой тертип, и по-голямата грешка е че трудно пазят баланса, то е ясно че не е добре да оставиш пишлемето да се въргаля цял ден в леглото а през нощта да дивее, както не е добре и да стане очилат рахитик с първа и единствена любов книгите. По-интересното обаче е че концепцията за моделиране на чужди личности не започва и не свършва с родителите, тя си е интегрална част от мерака да преобразиш света по свой начин, когато това се схване с плюсовете и минусите маса проблеми в света ще се изгладят. В интерес на истината Кобилкина предложи по-добро решение за световните проблеми, но все пак ние не сме на такова ниво.
Най-добрия подход според мен е да се радваш на младежта, да се стремиш винаги да гледаш през тяхната гледна точка (през собствената е лесно да се гледа ;-) и да пазиш баланса, по същия начин по който не слагаш 10 лъжички захар в кафето, ама не го и пиеш горчиво.
Golden Gega Криво си разбрал, плашенето има два основни компонента - първия е (колкото и да не го признават) да се надуят пред теб, а втория - да те откъснат от естествените занимания за деца/младежи - игри, алкохол/цигари/наркотици, жени, купончета и т.н. Чак на трето място е някаква форма на загриженост към личностното ти развитие, т.е. развитие такова каквото теб те кефи.
Една от големите грешки които правят родители/роднини и т.н. са да моделират лапето/младежа по свой тертип, и по-голямата грешка е че трудно пазят баланса, то е ясно че не е добре да оставиш пишлемето да се въргаля цял ден в леглото а през нощта да дивее, както не е добре и да стане очилат рахитик с първа и единствена любов книгите. По-интересното обаче е че концепцията за моделиране на чужди личности не започва и не свършва с родителите, тя си е интегрална част от мерака да преобразиш света по свой начин, когато това се схване с плюсовете и минусите маса проблеми в света ще се изгладят. В интерес на истината Кобилкина предложи по-добро решение за световните проблеми, но все пак ние не сме на такова ниво.
Най-добрия подход според мен е да се радваш на младежта, да се стремиш винаги да гледаш през тяхната гледна точка (през собствената е лесно да се гледа ;-) и да пазиш баланса, по същия начин по който не слагаш 10 лъжички захар в кафето, ама не го и пиеш горчиво.
И някак случайно на всички колеги децата са състезатели по математика :-)
Как я откриват таз естествена любова на 6-7 години, не знам...
qtakabg Golden Gega Криво си разбрал, плашенето има два основни компонента - първия е (колкото и да не го признават) да се надуят пред теб, а втория - да те откъснат от естествените занимания за деца/младежи - игри, алкохол/цигари/наркотици, жени, купончета и т.н. Чак на трето място е някаква форма на загриженост към личностното ти развитие, т.е. развитие такова каквото теб те кефи.
Една от големите грешки които правят родители/роднини и т.н. са да моделират лапето/младежа по свой тертип, и по-голямата грешка е че трудно пазят баланса, то е ясно че не е добре да оставиш пишлемето да се въргаля цял ден в леглото а през нощта да дивее, както не е добре и да стане очилат рахитик с първа и единствена любов книгите. По-интересното обаче е че концепцията за моделиране на чужди личности не започва и не свършва с родителите, тя си е интегрална част от мерака да преобразиш света по свой начин, когато това се схване с плюсовете и минусите маса проблеми в света ще се изгладят. В интерес на истината Кобилкина предложи по-добро решение за световните проблеми, но все пак ние не сме на такова ниво.
Най-добрия подход според мен е да се радваш на младежта, да се стремиш винаги да гледаш през тяхната гледна точка (през собствената е лесно да се гледа ;-) и да пазиш баланса, по същия начин по който не слагаш 10 лъжички захар в кафето, ама не го и пиеш горчиво.
И някак случайно на всички колеги децата са състезатели по математика :-)
Как я откриват таз естествена любова на 6-7 години, не знам...
Моя син беше на доста олимпиади (за Сф и страната) с 3-4 място без да е имал и един час урок или някой да го е карал да го прави. Логично когато порасна почна да се занимава с неща които вълнуват младежите, сега след СМГ ще записва вишу с математика. Още не мога да си обясня как стана, не съм принасял жертви, не съм извършвал сатанински ритуали и не съм следвал заветите на Алена, бати мистерията.
Ем така е, в детската градина всичките момченца са бъдещи футболисти, а след това стават бъдещи математици.
Чувстам се непълноценен баща понеже не съм го научил да копае с права лопата, да бичи бракониеркси шубраци в потайни часове и да мирише на мъж от бензин и ЖП дизел, но пък ми се връща тъпкано като ме види как некадърно играя WoW, светът е несправедлив дге, най-голямата драма бе когато реших да се направя на ИТ баща и да го уча на основи на програмиране, почнахме с c# - ходов дуел от WoW герои - и се оказа че в училище са учили цъ плюс пляс и освен дребни разлики в синтаксиса съм ненужен, почувствах се унизен още повече че ми направи сериозни забележки как ползвам уорлока си в pve.
Аха, аз имах такъв кратък епизод, по едно време бях решил да покажа на голямата как се светкат и мигат лампички с ардуиното, ма видях че няма особен интерес макар и интуитивно да й хрумваха разни читави идеи и реших да не я мъча повече.
Да, обикновено нещата не протичат като на Диема фемили или както му е името на канала - за мое оправдание жената го зяпа и когато лежа на дивана искам не искам и аз пускам по някоя сълза или въздишам по красивите брегове на Корнуол - та в реалния живот би трябвало мъдрия баща да стои надвесен над умното и будно дете което в поза мислителя на Роден буквално попива новия свят на знанията и науката с блеснали от възхищение очи. Да, да, ама не както казваше един виден теоретик, в реалния свят мъдрия баща псува докато го пръсват на WoW а отзад откъм будното и талантливо дете се чуват заядливо-съжалителни забележки и удивено (в смисъл от некадърност) цъкане с език. Най-голямото унижение което преживях все пак беше на тема уиски, влагах големи усилия да поддържам (както си мислех наивно) вкус на ниво с професионални ИТ марки, накрая младежта ми скри шапката със Сантори.
Golden Gega накрая младежта ми скри шапката със Сантори.
Япончето не е лошо, на мен ми се нравят Isle of Man. Но колкото повече одъртявам, толкова повече спирам да пия. Никога не ми е и харесвало, харесваха ми растения и гъби. Сега харесвам само тежък алкохол, ардбег уиски, червено вино сира, ейлове, барбаяни, тежките хийтс, тежки вейпове, тежки наргилета, неща с характер.
В моите представи има 3 важни неща, две са чисто мое разбиране. Първото е да цени семейството и то да е основата на мирогледа му. Второто е да не е от другия бряг. Третото е да тренира, прилага и използва волята си. Човек в истинската си същност е волята си, всичко друго е по- високи нива на личността, които с воля се променят.
ПС: Трябваше да пробваш сатанистки ритуали, it's fun
ПС2: Много обичам вратна пържола с запържена сланинка, с кисело зеле с лют пипер и зехтин и някакво тежко, отлежало сира, може купаж с нещо друго тежко, да е плътно с цвят и вкус. Пропих и 47-50 градусова ракия по стар дъгъески обичай.
Искаше ми се да стана шаман, обаче е нерантабилно и станах ит.
Ей намазахме приоритетно чипиране, работещите в ИТ щели да са приоритетни преди пенсионерите и хронично болните, ай честито.
gat3way Ей намазахме приоритетно чипиране, работещите в ИТ щели да са приоритетни преди пенсионерите и хронично болните, ай честито.
къдя туй? при нас нищо не се говори за ваксини още. кой го каза?