вчера докато си чопля колайдерщината разгадах една дълбока мистерия която още студентските години ми се заби в петата и седя така до сега. сигурен съм че от техническата част никой от вас нищо няма да разбере, още по-малко ще ползва, но в мистерията има нетехническа поука която може и на някой да е полезна.
та значи, кратка предистория - в ту варна учехме теория на сигналите, водеше ни я доцент лилов. понеже никога не пиша на лекции, имам свободен ресурс и понякога нещо от това дето лектора дудне успява да ми влезе в главата и да бъде осмислено, така стана и тогава. доцент лилов ни разказваше за идеалния нискочестотен филтър, по точно реакцията му на импулсен сигнал, която е синк функция 
мен веднага ми се наби в очите нещо смущаващо - синк функцията предсказва бъдещето, тоест изхода на идеалния нискочестотен филтър почва да се колебае още преди импулса да е дошъл. попитах доцента защо така, от къде на къде някакъв тъп филтър като тия дето са в касетофона може да предсказва бъдещето? явно въпроса ми му дойде малко шок, той самия очевидно никога не беше поглеждал нещата в тая светлина, и нищо не можа да измисли на момента затова се измъкна с банално зубърско обяснение "ами това е просто идеален теоретичен модел". да де ама идеалните модели се различават от реалните само по идеалност, а не фундаментално, ако това е идеален филтър предсказващ бъдещето безкрайно напред, реалния трябва да предсказва една две секунди, но пак трябва да предсказва. аз лично мислих мислих и стигнах до извода че макар и да можем да построим произволно точно приближение на нискочестотен филтър в амплитудната му част, фазовата е напълно непостижима, тоест реалния филтър в близост до граничната точка ще върти фазата така че ефекта на предсказанието ще изчезне. това обяснение не е удовлетворително, но по-добро не измислих. и така до наше време, където от хипер угоеност и безделничене се върнах към хобизма, и по-специално опитах се да получа ядрен магнитен резонанс. аз съм пробвал в детските си години и не успях, но викам си днес съм стар вълк, може и да успея. така, зех си два неодимови магните, лепнах ги, по два независими начина измерих силата на полето между тях (оказа се 0.44Т) като това само по себе си е отделна огромна тема но е чисто техническо и безинтересно, след което пуснах сканиране за отговор в честотен диапазон от 18 до 20 мегахерца, за всеки случай, ако двете измервания са съвпаднали по случайност а не по вярност. ЯМР отговор обаче не получих, което ме накара да се замисля най-вече в посока по-дълбоко разбиране на процеса. до тогава мислех че самото явление ЯМР не е представимо в електромеханичен вид, тоест не може да се направи модел с листове от ножовка, но вниквайки в смисъла на Т1 и Т2 (най-вече на Т2) реших че все пак може, и реших да го проверя - ако е така трябва да може с обикновени аналогови трептящи кръгове да се наблюдава явлението "ресинхронизация". и така, реших да пробвам, като технически най-лесния начин ми се видя симулация в спектралното пространство. тая симулация се прави така - смята се импеданса на някаква верига като функция на честотата, после се смята спектъра на входния сигнал, умножава се по импеданса и получения спектър се връща обратно във времевия домейн. речено сторено, цялата процедура е петминутно кодене за човек с опит, направих го и тествах с верига на която знам какво трябва да излезе - резултата излезе съвсем това което трябва в положителна посока (напред във времето) но в отрицателна (назад във времето) беше очевидно неверен - предсказваше бъдещето точно като идеалния нискочестотен филтър на доцент лилов. тука вече никаква с "идеалност" не можем да се оправдаем, нито с фазовите изкривявания близо до среза, защото симулирах съвсем реална верига от 3-4 елемента, която ей сега мога да налепя с поялника. тоест резултата от симулацията е неверен, въпреки че напред в бъдещето в съвсем точен. (следва)
