Самоубиецът се завърна! 😏
Жив е той жив е там пред екрана
Потънал е в LAG лежи и пъшка
Юнак с лоша резолюция на екрана
Юнак във стрес и ярост мъжка
Надупил гъз, крака протяга
и хвърлил той поглед там към небето
а черен приятел с голяма тояга,
с тоягата черна му бара дупето.
Абе, чухте ли новината на столетието? Все още нямам информация дали е вярно или е дело на някой луд последовател на гения. Ще ви държа в течение, ако има някакво развитие.
edgecount Абе, чухте ли новината на столетието? Все още нямам информация дали е вярно или е дело на някой луд последовател на гения. Ще ви държа в течение, ако има някакво развитие.
Аз пък дочух, че Захата е на остров Майорка с 5 шибача с големи тояги. 🤔 Кво ли правят там!?
Май се е отказал от "самоубийството", щото много му харесвало на острова...
Захата още не е стигнал Майорка. Още се мотае на север. Както е казал мъдрецът - "Квото - такова".
По проектът вече се работи. Жанрът ще бъде уестърн. Няма да се набляга основно на порното, а на забавния момент, но ще има и цици, разбира се, иначе на Захата няма да му е интересно да се занимава. Ще бъде достъпен в Патреон. Вече си има и име. То е "Квото - такова" или в оригинал "It is what it is".
Пу.Си. Захата подготвя пътуване към Карибите, както е редно за един пират. Това лято ще мине през Резервата отново да довърши някои неща. Ако някой иска автограф, това е моментът. Когато стане известен карибски пират, ще е трудно да се доредите.
edgecount По проектът вече се работи. Жанрът ще бъде уестърн. Няма да се набляга основно на порното, а на забавния момент, но ще има и цици, разбира се, иначе на Захата няма да му е интересно да се занимава. Ще бъде достъпен в Патреон. Вече си има и име. То е "Квото - такова" или в оригинал "It is what it is".
Пу.Си. Захата подготвя пътуване към Карибите, както е редно за един пират. Това лято ще мине през Резервата отново да довърши някои неща. Ако някой иска автограф, това е моментът. Когато стане известен карибски пират, ще е трудно да се доредите.
Виждам, че и извънземни си добавил - тая цицестата на входа. А педалчета ще има ли? 😏 Щото иначе на Захата няма да му е интересно да се занимава...
Заха, откъде са ти доходите в момента, как се издържаш?
realinformatik Заха, откъде са ти доходите в момента, как се издържаш?
"Пусти дни пари нема - с дупе ли да плащаме?"
Днес получих обезпокоявaщо съобщение от Захата.
"Едж, днес се пробвах да пиша малко проза, че ми писна от поезия. Чети, чети, какво измъдрих, в стил Кафка.
Някакво куче изпаднало в тясна и дълбока яма. А над него един голям плъх. Плъхът пуснал едно въже на кучето и иска да му помогне да излезе при условие, че обещае да направи това, което плъхът иска. Първо, плъхът се погрижил да изкопаят ямата още по-дълбоко с 18000 метра, за да е сигурен, че кучето няма да има друг изход. Кучето, отказало помощта. Виж, аз малко съм затруднен да изляза, но ще изляза. Аз просто искам да тичам на воля където пожелая и да гоня кучките. Остави ме на мира. Плъхът, обаче, не искал да остави кучето на мира. Виж, куче, по-добре да съм ти приятел отколкото враг. Кучето разбрало намека и захапало въжето. Но думите на плъха събудили в кучето зъл демон. Демонът се криел в много дълбока част в душата на кучето. Кучето пуснало въжето по заповед на демона. Нима ще позволиш на един плъх да те заплашва, казал демонът. Но той е горе, а аз в дупката. Той има власт, а аз не мога да се измъкна докато той запушва изходът. Демонът замълчал. Диалогът между кучето и демонът отнел известно време. Плъхът забелязал, че кучето се суети и решил да го принуди да захапе въжето. Той извикал други плъхове и им заповядал да серат върху кучето надявайки се, че миризмата и гнусотията, от която то не може да се измъкне в дупката си, ще го накарат да захапе въжето. Така и станало. На кучето му писнало от тая смрад и захапало въжето отново. Но гледката от серящите отгоре плъхове подразнила демонът и той заговорил на кучето. Нима ще приемеш помощ от тези плъхове, които серат върху тебе. Какво очакваш от плъхове, които могат да серат върху куче в дупка, само за да постигнат целта си. Така му говорел демонът и не спирал да говори, защото плъховете не спирали да серат. И колкото повече говорел демонът, толкова повече кучето губело себе си и демонът, който живеел надълбоко в душата на кучето, завладявал умът му. Срането отнело доста време и плъхът се усъмнил в ползата от груповото сране. Решил да промени подхода. Извикал седемдесет и седем кучки. Казал им, че ако правят шоу на кучето той ще ги възнагради щедро. На кучето казал, ето, тези хубави кучки са за тебе. И ще има още, когато дойдеш в моята дупка. Плъхът се надявал, че кучето ще изпълзи от дупката си, за да се доближи до кучките. Кучето този път не захапало въжето. Демонът бил обзел цялото му съзнание. Кучето гледало красивите кучки. Но нещо странно имало върху тях. Гнусни плъхски говна се стичали по красивите тела на кучките. Кучето започнало да повръща. Оповръща всичко, измрънкали плъховете. Кучето разбрало най-важния урок в живота си. Демонът не бил демон. Това била неговата кучешка същност, подтисната в неговото детство, но все пак живееща там дълбоко в него. Плъховете не осъзнавали какво се случва с кучето. На кучето не му пукало вече. То намерило своята истинска същност. Захапало въжето и го дръпнало в дупката. Инструментите ми паднаха в дупката на кучето, казал големият плъх. Всичко ще дръпна в дупката гнусен плъх, казало кучето. Плъхът се сепнал. Кучето не било същото куче. Не мога да те позная, казал плъхът. Ще ме познаеш като го сложа на майка ти в устата, казало кучето. Аз съм бохем. На дяволът може да му пука, на мене - не. Истинското куче било вече на свобода. Плъховете изпаднали в отчаяние. Какво да правим? Кучето е полудяло. Ние знаем как да те накараме да направиш каквото искаме, извикали плъховете. Ами, накарайте ме, палячовци. Какво само се обяснявате. Плъховете се стреснали. Самонаказва се. Чувства някаква вина. Дайте да серем пак върху него да му мине. Какво не научи, защо страда? И плъховете почнали да серат наново в дупката. Кучето вече се усмихвало. То било щастливо да срещне себе си след толкова години. Плъховете му изглеждали вече като идиоти. Идиоти, които повтарят едно и също до безкрай и се надяват нещо да се промени. На кого му пука за това. Ще ти дам кучка манекенка в замяна на много работа за много пари в моята дупка щото кучките харесват силни кучета, които облизват задника ми. Добре, палячо, изръмжало кучето. Имам контрапредложение. Искам седем яки кучки с големи цици да ми доставиш за постоянно кучкарене. По една за всеки ден от седмицата, за да не се отегча. Искам и един мелеон евро. Ако не щеш, яж ми чепа и гледай да не си наблизо като изляза от дупката, щото не искам да ми звънят от Кучкопол да ме питат къде съм скрил дванадесетото парче от тебе. Аз си имам свой път и не ми дреме за твоята дупка и всички говна дето идват от нея. Ти ми стоиш на пътя, но аз ще си продължа по него въпреки това и въпреки времето, което ми погуби. Ще се чуем след десет години отново, за да те напсувам, гнусна твар. Кучето обърнало гръб на плъховете и започнало да рисува по стената с плъхските говна, които били навсякъде около него.
Какво ще кажеш, Едж? Да публикувам ли?"
Заха - невероятен си! Структурата на текстовете ти догонва тази на Ребата.
Но все още слагаш големи букви и точки. Има накъде да работиш за да станеш бигот! 😓
edgecount Чети, чети, какво измъдрих, в стил Кафка.
Снощи четох Кафка и едвам заспах, това да го чета ли?
Уху момчета, ще напиша още един разказ тип Кафка:
Вървял си Захата из гората. Насреща му върви консолидатор. Извадил консолидаторът тоягата и попитал Захата:
- Да ти помогна?
- Малка ти е тоягата. - отговорил Захата и продължил по пътя си, а консолидаторът останал натъжен.
Насреща му върви ТИМ-аджия. Извадил ТИМ-аджията бухалка, но като видял хубавия Заха се замислил дали да го бие, и наместо това извадил тоягата и го попитал:
- Да ти помогна?
- Малка ти е тоягата. - отговорил Захата и продължил по пътя си, а ТИМ-аджията останал натъжен.
Насреща му върви украински мафиот. Извадил той автомата, но като видял цепнатия гъз на Захата се замислил дали да го стреля, и наместо това извадил тоягата и го попитал:
- Да ти помогна?
- Малка ти е тоягата. - отговорил Захата и продължил по пътя си, а украинският мафиот останал натъжен.
Насреща му върви негър с много голяма тояга. Извадил тоягата и тръгнал да помага на Захата, но Захата пропищял в GitHub и LinkedIn и ченгетата арестували негъра. Докато бил с белезници, негърът попитал Захата:
- Защо не ми даде да ти помогна?
- Беден си. - отговорил Захата и продължил по пътя си, а негърът останал натъжен.
Полицията пуснала негъра и седнал той на една пейка, а при него дошли консолидаторът, ТИМ-аджията и украинският мафиот. Поговорили си за Захата и как той ги отрязал и четиримата и негърът предложил:
- Пичуе, ще ви дам хормон на растежа, да ви пораснат големи тоягите, а вие ми помогнете да стана богат. Тогава ще помогнем на Захата.
Така и направили. И препречили пътя на Захата, като му казали:
- Заха, ние сме богати приятели с големи тояги. Да ти помогнем?
- Ох, да помогнете. Имам нужда от помощ. - казал Захата.
Четиримата това и чакали, но на Захата изведнъж му дошло много и почна да пищи:
- Помощ! Помощ!
- Помагаме! Помагаме! - отговорили приятелите. И така Захата три дни бил подпомогнат, без да му се помогне.
Поуката:
Голяма патка лапни, голяма помощ не търси!
На Захата не успях да помогна да не се самоубие, ама спасих БСП от самоубийство! 😊
Днес Захата пак ми писа.
"Ти си ми свидетел, Едж, къде ли не я търсих. Обиколих цяла Германия. Преминах през един куп опасности и срещнах три пъти по толкова идиоти. И в Дания търсих. Вятърът ми обрули главата. Е, там поне разбрах, че като се установя на някой карибски остров, трябва да си купя мотор. В Холандия бях също. Дъждът почти не ме удави и за малко да загина с едно колело. И там не я намерих. Бих се отказал, но образът на розовите и бузки е все още жив в паметта ми. Сега пак съм в Германия. Ако не я намеря до 16-и, заминавам за Резервата да дое*ба каквото е останало от миналата година. После продължаваме пътуването към Обетованата земя. След една година започва нов сатурнов период. Дано е по-благоприятен, с по-малко идиоти около мене и с повече творческа енергия. Също така, трябва да си купя и компас."
Ще я намериш Заха - ходи в Щатите, в South Central Los Angeles. Там е твоята приятелка с голяма тояга! 😏
Q: Write a story about Zahata, who was repressed by the coordinated schemes of the Consolidation of bulgarian outsourcing companies, lost his second-hand BMW, and is now contemplating suicide.
A: Zahata had always dreamed of living a comfortable life, surrounded by luxury and success. He had spent years working hard to establish himself in the outsourcing industry in Bulgaria, with his sights set on one day owning his own successful company. However, despite his hard work and dedication, Zahata found himself facing an uphill battle against the Consolidation of Bulgarian outsourcing companies, a powerful conglomerate that dominated the industry.
Despite the challenges, Zahata had managed to make a name for himself in the industry and had even managed to purchase a second-hand BMW, which he viewed as a symbol of his success. However, things quickly took a turn for the worse when the Consolidation of Bulgarian outsourcing companies launched a coordinated scheme designed to repress competition from smaller companies like Zahata's.
Zahata found himself struggling to keep his business afloat as the Consolidation of Bulgarian outsourcing companies began to take over his clients. He tried to fight back, but it was like fighting an impenetrable wall. As he watched his business crumble, Zahata's beloved BMW was repossessed, leaving him with nothing to show for all his hard work.
The loss of his BMW was the final straw for Zahata. He felt like he had failed not only himself but also his family. He began to feel worthless and like he had no purpose in life. Zahata started contemplating suicide, feeling like it was the only way out of the situation.
Days turned into weeks, and Zahata became increasingly isolated and lost in his thoughts. He stopped answering calls and texts from his family and friends, becoming a recluse. However, his family was not ready to give up on him just yet. They knew something was wrong and decided to stage an intervention.
During the intervention, Zahata's family and friends reminded him of his worth and the fact that he had accomplished so much in his life. They reminded him of his strong work ethic and his ability to overcome obstacles in the past. Slowly but surely, Zahata began to see that his life was worth living and that he could still achieve great things.
Zahata began to pick up the pieces of his life, starting with rebuilding his business. He found new clients and formed partnerships with other small companies like his own. With his family's support, he was able to overcome the challenges he had faced and begin to rebuild his life. While he may never own another BMW, Zahata knew that he could still achieve his dreams, and that was worth more than any car or material possession.
Едж, мислят си, че като ме оставят да умра от глад в гората, ще ме стреснат. Один снощи ми проговори чрез чуковете на Тор. Не знам дали ти си чул гръмотевиците. Посланието беше "Отиди за където си тръгнал или умри по пътя, синко мой. Валхала те очаква". Дано тази нощ Боговете дадат по-продължителен дъжд. Трябва да си взема душ. Ако загина тук, помни ме с добро. Сбогом, приятелю!
Заха, колко 50 пъти да ти обяснявам, че не сме преатели, а бехме просто колеги, бе негър! 😒
Гледам с психично болни, наркомани и др. да не поддържам приятелство. С мутри съм приятел от необходимост, а и съм рода с тях, та и тва нема как.
Само да ви информирам, че лечението на Захата започва да дава добри резултати. Ще се чуем пак следващата година.
Захата (след хапчетата) Уискито потече бавно
във тялото на звяра.
В сън изпадна плавно
тази гнусна твар.
И ето там, яви му се
жена прекрасна.
В копринени одежди
с гърди изящни.
Какво води те насам
чу в умът си той.
О, Изящна, голяма мъка
доведе ме до тук.
Какво ли не направих
сочни портокали да намеря.
Как да не повторя аз сега
грешките от старата игра.
Как да разпозная тия
гладът ми дето да заситят.
Знаеш ти, това игра опасна е.
В тъмнината ще те заведе.
Аз съвети ще ти дам.
Дали ще ги използваш
прецени си сам.
Звяр съм аз, какво да правя.
От истината не бива да се крия.
Портокалчета сънувам всяка нощ.
Да устоя не искам, трябва да съм лош.
По дървото ще ги разпознаеш.
Листата дето падат бързо са за тебе
Тия дето не са за тебе, падат бавно.
Тия дето нямат време, нямат време
А тия дето имат време, имат време.
По стеблото като ги погалиш
кората мокра ли е, тия са за тебе.
Не са за тебе, кората суха ли е.
Малки клони има ли до тях, не са за тебе.
За беритба бърза неудобните, не са за тебе.
Само сочни портокалчета бери
другото за селяните остави.
И те са хора, трябва да ядат.
Пипаните портокали не бери.
Не знаеш от какви ръце са пипани,
почтени или непочтени.
От тия дето не са като тебе
да се опазиш, следвай този път.
Имай план и го следвай неотклонно.
Четири дена бери, три дена седи.
Нищо планът ти да не променя.
Венера Слънцето ли обикаля
или Слънцето Венера?
Не всеки клон е клон за тебе.
Ти си тигър, не маймуна.
Жив ли си бе, Заха!? 🙄 Ще разочаровам, ама не ставаш за поет... 😑
Вчера и аз пих уиски и попрекалих. Отдавна не бех излизал така да се напия кат пич, сложих си официалната тениска, златата и пихме у един ресторант с един приятел. После ходихме у двора му - и седнахме на масата на съседа (оти тоя не си е сложил ни масичка ни нищо, в неговата част на двора).
Съседа му мангал - оградил е част от двора, казвал съм му на тоя преател...
"Брат, те ти номер на геодезист. Фани си измери двора да видиш дали не ти е заграбил двора."
Ония все почва, хъката мъката:
"Ама аз такова - не искам да се караме с него... Ще го изчакам като е отпуска некъде... Ама айде да не е лятото..."
Бил дал и 3 бона на мангала на заем и он му ги върнал (бил му казал и варианти за връщане). Само се притеснявам, да не го залъже после да му иска 10-15 бона и да не му ги върне, щото тоя преател не е като мен - да поръча човек за 10 бона, а ще се разправя, ще му мрънка, а циганина ще му се смее. 😒
А аз бате вчера съм се понапил - и съм говорил "колко е хубаво БГето", как "циганите са по-бели и по-сериозни хора от българите", даже съм обещавал да помогна на сина на циганина да влезе в университет. 😞 Добре, че циганина отказа.
Тая сутрин/следобед ми идваше да си ударя 3 шамара с крак.