При теб явно са успели, щом си спрял сам да се размножаваш. Убиват те без да си цапат ръцете внушавайки ти отчаяние и безнадежност.
Броя дните и часовете, да се махна от София. Направил съм си на мене да ми е добре. Ако искам мога да седя, наем не плащам. Между другото, преди малко си примъкнах още едно парче RG-6U. Стую знам, че се радва да го чуе. Не знам кво отчаяние те гони. Не ми е цел в живота да ритам в 6 сабахлем едно невинно същество, с идеята, че в това няма грам смисъл. Образованието на 90% е безполезно и булшит. Обратно, туй което трябва да се учи не се учи. Да си прецакам живота за всичко това, да бачкам у ганорник от НБУ, некъв слон да ми дава целите в живота, да ми разправя ко казали по рекламата. Живял съм го това, гледах демо версията над 10 години, ако не броим още 10 като имах съквартирантки. Само дето деца нямам, спокойно може да се каже, че съм развеждан 2-3 пъти. И не сме правили пофтата на 2 броя родА, сватбените ритуали ми праят безумен ужас, ако трябва аз да съм с черния костюм.
https://chitanka.info/text/34076-zatypjavane
Тоя е преподавал в Манхатън, не да речеш, че от Туче има наблюдения.
Проблемът обаче бе, че на моменти най-нелицеприятните деца в класа ми упорито демонстрираха най-добрите човешки качества: проницателност, мъдрост, справедливост, находчивост, смелост, оригиналност. Това ме объркваше. Те не го правеха достатъчно често, че да ми улеснят преподаването; правеха го обаче достатъчно често, че да ме накарат въпреки нежеланието си да се зачудя нещо. Дали самото им присъствие в училище не бе причината, поради която те затъпяват? Възможно ли е да съм бил нает на работа не за да увеличавам потенциала на децата, а за да го намалявам? Това ми звучеше налудничаво, но аз бавно започнах да осъзнавам, че биенето на звънци и затвореността между четири стени, безумното редуване на предметите, възрастовата сегрегация, липсата на лично пространство и възможност за уединение, постоянното наблюдение и всички останали характеристики на държавната училищна програма са били създадени така, сякаш някой съзнателно е решил да попречи на децата да се учат да действат и мислят и да ги склони към пристрастявания и зависимо поведение.
Аз преподавам пълна липса на смисъл; внушавам безкрайна разпокъсаност и отчуждение. Работата ми следва по-скоро методите за напасване на телевизионна програма, отколкото някаква логична последователност. В свят, в който домът е призрак, тъй като и двамата родители работят, постоянно се местят, сменят професиите си и гонят големи амбиции, или пък по някаква друга причина са прекалено объркани, за да могат да поддържат близки семейни отношения, аз преподавам на учениците си как да се примирят с объркването като своя съдба. Това е първият ми урок.