Сега ни надуват главата с едно Aspire дето е някъв оркестратор дето ти вдига (локално) всичките там сървъри и dependency-та от проекта. Цялата работа се описва със C# код в host проект. Целта му е лесно да може да пуснеш проект за development дето има 1000 микросървиса и прочие.
Ае то хуйбаво развиват microservice shit-ните, ама а дано хората дет го ползват тва, разбират как трябва да работят microservice-ите, че в проект на Apple бех видел стотици microservice-и дет гепят данни от 1 база и са толкоз tight couple-нати, че кат промениш един microservice трябва да промениш още 4-5. 
И хората постоянно дърпаха repo-та... най-яко беше кат трябва да се коментират 2 реда и променяш 5 repo-та...
Имаха и един settings file с хуйляди реда код, дет с магически числа беха споменали всеки microservice, и като добавяш нов, добавяш магическо число там.
Сещам се за първия ми проект, дет ей тоя пич Nikolay Ivanchev ми беше PM от страна на клиента и кат ми виде магическите числа ми каза:
"Момче, тва ако го види некой ще ти изреди целата рода по женска линия!"
И после да видя тва ТВОРЧЕСТВО в проект на Apple... БЕЗЦЕННО!
В C# сипват някви features, тая година няма да има важни. Има един половин feature дето му викат "extension everything" което ти позволява освен extension методи да имаш extension properties и прочие. Правиш си нов тип който казваш, че е extension на друг и там пишеш тея неща и после при нужда импортваш някъде и мембърите се появяват на екстенднатия тип. Това само по себе си не е особено интересно въпреки че има един тип хора дето се подмокрят като чуят extension methods и сега като им дадат още extensions са в тотален екстаз.
Имах един познат freelancer дет за всека нова функционалност пишеше extension метод. Неква string шуротия му требва - бам extension метод. Половината му проекти беха extension методи... Нищо де - SOLID си е тва, уу аа...
Мое да питам ChaD GPT, и ще ми отговори щото е ChaD, ама нека и virgin-ите тука да си кажат...
