Ако говорим за видеото на тоя гений аз бях изключително обнадежден че ще гледам поредната тъпотия след гръмко обявения генерален принцип KISS. Досега не съм срещал имплементация която да е декларирала че е изключително проста (семпла), логична и прочее и която да не изисква задължително изучаване в продължение на месец за постигане на елементарни неща.
Всъщност колкото и пъти да съм водил дискусии на тема kiss, solid и прочее всичко, както можеш да си представиш от тоя форум, отива на ниво "ти ли ще ми кажеш, ти знаеш ли колко колайдера имам в двора" и тогава остава единствено работещата стратегия за продуктивна дискусия между програмисти, архитекти и прочее паплач - намираш и показваш колко тъп е дадения проект/човек/метод/имплементация в даден случай, ерго, тъп е по дефолт.
Конкретно в цялата архитектура аз не виждам нищо по-продуктивно (като постигнати цели) от unit of work но разказано по друг начин. Да, показва как бачка dependency injection, защо ползваме интерфейси и че подредил някак си сълюшъна както на него му пасва. Всичко това нагласено към някаква архитектура която ако я махнеш и подходиш по класическия начин няма да загубиш нищо освен времето да разучаваш, тестваш и обучаваш кадри как да ползват още една надстройка на класическа .нет архитектура в пълен разрез с kiss
Едит: в същност в лекцията има един момент на 34-та минута в която се цитират 3-ма души относно data layer, този момент е доста по-ценен от всичко останало и аз лично бих добавил че както unit of work трябва да се ползва при определени сценарии и цели, така и абстракциите като цяло трябва да се ползват за определени цели, в момента в който слагаш своя определена архитектура трябва да имаш впредвид 2 неща:
- с тази архитектура задължнително слагаш плюсове и МИНУСИ за определени сценарии. Т.е. придържането към нея на всяка цена показва ограничено (синоним на идиотско) мислене
- всяка архитектура трябва да се разучава за да се използва пълноценно. Тук трябва да се мисли за следните неща - колко е позната на екипа (ако е на някой като тоя идиот значи НЕ Е ПОЗНАТА, т.е. трябва да се губи време да се разучава) и най-важното - колко време ще оцелее тази архитектура преди да изчезне и/или скалира. От това зависи дали ще е добре да я учиш 1 година и тамън да свикнеш да я ползваш ефективно тя вземе та се смени. Това е и големия плюс да се учат основни и познати неща - шанса хората да ги знаят е много голям и при смяна/скалиране всички ще ги учат, т.е. вместо да губите време да учите нещо ще работите и то с висока ефективност.
Абе то може да се кажат още сто неща но нито тоя форум е мястото, нито това чудо според мен заслужава каква да е дискусия
Абсолютно съм съгласен с всичко казано от теб Гега. Обаче идва следният момент, да не дава Аллах да тръгнеме да си сменяме работата и щем не щем ние ще сме чичаците, които ще попаднат сред младите архитектчита. И точно те ще ни убеждават как тяхното архитектурно решение е вундерба, а ние сме просто стари и закоравяли.
Ето в такива моменти реално идва сеньорититУ в действие - аз и ти сме видяло повече от един 20 и ебем годишен пикльо, обаче пикльото е много по-мотивиран от нас и сигурно ще ходи да духа на баш шефа за да се реализира проекта по начинът, по който е показан в тоя гитхъб проект. Шефа най-вероятно ще склони, защото това е новото и модерното.
Лично аз не виждам никаква реално полезна файда как са направени слоевете и тиърите (за Рабин, създателя на операционни системи: слоевете е логическо групиране, а "гумите" са физическото деплойване).
Сега нарисувах едни стрелкички и чичо Били да ми е на помощ, научих от тубата един фийчър на визиото дето е ултра полезен и за мой срам не го знаех. Та първо да кажа - да ревеш на рамото на стар и заслужил архитект по така наречени soft skills проблеми си е подкана за лаладжийстване (да ми прости Возняк референцията към асистентчиту).
Значи аз писах, ама май не си забелязал че аз промотирах основния принцип в който се печели уважение и респект в нашите среди - а това е имплементацията на inversion of control в комуникацията. Отварям една малка скоба - аз съм публикувал материали на професионална тема, очаквайки тотално неразбиране и никаква реакция и в това пожънах сериозен успех в очакванията си. В същите медии подходих по друг начин - с унижаване на титуловани кадри на техен терен - и там успеха също бе грандиозен - реакции, комплименти, ще кажеш не че съм напсувал доказан специалист а съм изобретил нов начин да заварявам бакърени кюнци.
Предполагам си загубил нишката и ще я припомня - ключът към общуването с нови хора (със специалисти е на много, много засилено ниво) е уважението. Аз например лесно давам уважението си, доказателството е тук във форума и като скромен човек няма да давам други примери, все едно да доказвам че водата е мокра. Номера е да спечелиш уважението на другите, и тук трябва да се опрем на вековните ценности и примери в психологията и социалните науки като цяло. Няма да се спирам на неща като титли, звания, известност и прочее аргументи в този контекст, те са твърде елементарни и нямат нужда за обяснение, идеята е как да спечелиш уважението на отсрещния специалист. Форума е достатъчна илюстрация на различните подходи - можеш да покажеш колко интелигентен, ерудиран, благ и прочее си и това ще те докара най-много на ниво нагла джунка в чуждите очи, а можеш и просто да видиш в опонента отсреща човека с голямо Ч, да го уважиш като личност и да го унижиш жестоко особено в неговата експертиза или просто като хванеш (и проглушиш всичко наоколо) дупка в логика, памет и каквото се сетиш. По този начин се заслужава и се е заслужавал респект много време в животинския свят, все пак ние сме еволюирали и вместо да се хапем и лупаме с тояги можем да използваме интелекта си в едно интелектуално общуване като интелигентни личности, нали.
В дългото си общуване с най-различни хора на най-различни позиции съм възприел простия подход, познат от време оно - хората от моето стадо са мои, чуждите са врагове а за врага най-добре е меч в гърдите или камък в тила, както е по-удобно, като разбира се това се прави с нужния респект и дълбоко уважение - колкото е по-як врага, толкова по-ръбест е камъка и толкова по-изотзад и далече се мята.
В момента в който възприемеш тези елементарни принципи на бизнес общуването, взаимното уважение и зачитане на чужднте (след своите) интереси мога да ти кажа че страхът от навлизане в нов социум изчезва, реално няма какво да те изненада освен нещо приятно като например хора с висок интелект, приятни за нормално човешко общуване, джунки три пъти по-умни от 99% от познатите синиъри и нагоре и т.н. и т.н. Постига се душвен мир, хармония с вътрешното аз и се достига същината на кармата, от теб започва да струи благост във всичко и само жестокия и студен свят понякога кристализира тази еманация на хуманност в отровен сарказъм, ирония и прочее гадости като защитен рефлекс.
ТояДетВиНабиКанчето