Дон Реба

johnfound

А виж, това въобще трябва да се докаже с формули. И ме съмнява, че ще успееш.

кое, че оператора е линеен? ами разчитам на две неща - 1. експериментално изглежда да е така, усилването за ниски и високи импулси е еднакво, проверих го. и - 2. дават на тоя ОУ 20тина волта/мкс скорост на нарастване. това означава, че чак над тая скорост може да получиш усложнения от нелинеен характер, демек спад в усилването. аз мисля че не я достигам, въртя се около 2-3 волта/мкс

Трябва да се докаже, че тези честоти, които режеш не носят значително (за търсената точност) количество информация. И това ще е трудно, защото те се отразяват много силно на амплитудата на такива импулси. И дали намалението на амплитудата е линейна функция на амплитудата е под въпрос. А само в този случай може да смяташ, че всичко ще е линейно.

Скоростта на нарастване може и да е 20В/мкс, но не и с 220пФ капацитет на изхода. От това всъщност ти е и звъненето (вътрешната честотна компенсация не стига), което бориш с кондензатор в обратната връзка, който пък още ти намалява честотната лента.

Но, пак казвам, този ОУ е относително приемлив, така че това, което аз пиша е тип перфекционизъм в чиста форма.

|

Това което меря в момента е влизащото отляво и излизащптп отдясно.

|

Това което меря в момента е влизащото отляво и излизащптп отдясно.

Схемата на Дон Реба е по-добра. А виж LT1807 е значително по-бърз и с много хубави изходни параметри. Твоят ОУ, в схемата на Дон Реба ще стане бонбонче!

хм, черта, това май няма детектор за импулса за да се генерира прекъсване, има един удължител само и това . предполагам софтуера просто полингова, но това е малко ташак. при по-интензивен източник доста импулси ще се нахендрят един върху друг, а и ако ацепето е калпаво като онова дето първо пробвах, дори удължения импулс ще се семплира лошо.

впрочем изхода на втория (десния) ОУ доста вероятно генерира къси положителни импулси, може би ще става като източник за прекъсване към контролера, трябвада се конфигурира за прекъсване по положителен фронт. лошото е обаче че при достатъчно пауза между сцинтилациите изхода ще стане неопределен , кондензатора ще се разреди достатъчно за да се допрат двата входа.

Дон Реба

хм, черта, това май няма детектор за импулса за да се генерира прекъсване, има един удължител само и това . предполагам софтуера просто полингова, но това е малко ташак. при по-интензивен източник доста импулси ще се нахендрят един върху друг, а и ако ацепето е калпаво като онова дето първо пробвах, дори удължения импулс ще се семплира лошо.

впрочем изхода на втория (десния) ОУ доста вероятно генерира къси положителни импулси, може би ще става като източник за прекъсване към контролера, трябвада се конфигурира за прекъсване по положителен фронт. лошото е обаче че при достатъчно пауза между сцинтилациите изхода ще стане неопределен , кондензатора ще се разреди достатъчно за да се допрат двата входа.

Пайпа е публикувал само част от схемата. Подозирам, че има отделен детектор на импулса със компаратор някъде.

Дон Реба

хм, черта, това май няма детектор за импулса за да се генерира прекъсване, има един удължител само и това . предполагам софтуера просто полингова, но това е малко ташак. при по-интензивен източник доста импулси ще се нахендрят един върху друг, а и ако ацепето е калпаво като онова дето първо пробвах, дори удължения импулс ще се семплира лошо.

впрочем изхода на втория (десния) ОУ доста вероятно генерира къси положителни импулси, може би ще става като източник за прекъсване към контролера, трябвада се конфигурира за прекъсване по положителен фронт. лошото е обаче че при достатъчно пауза между сцинтилациите изхода ще стане неопределен , кондензатора ще се разреди достатъчно за да се допрат двата входа.

Схемата откъдето гледам реално е правена за броене на импулси, при това за броене на космическа радиация. Дори в самолета брои сравнително добре и дори да се покриват импулсите, не се случва много често.

Затова и още в началото не бях сигурен дали ще работи като гама спектрометър.

johnfound

Дон Реба

хм, черта, това май няма детектор за импулса за да се генерира прекъсване, има един удължител само и това . предполагам софтуера просто полингова, но това е малко ташак. при по-интензивен източник доста импулси ще се нахендрят един върху друг, а и ако ацепето е калпаво като онова дето първо пробвах, дори удължения импулс ще се семплира лошо.

впрочем изхода на втория (десния) ОУ доста вероятно генерира къси положителни импулси, може би ще става като източник за прекъсване към контролера, трябвада се конфигурира за прекъсване по положителен фронт. лошото е обаче че при достатъчно пауза между сцинтилациите изхода ще стане неопределен , кондензатора ще се разреди достатъчно за да се допрат двата входа.

Пайпа е публикувал само част от схемата. Подозирам, че има отделен детектор на импулса със компаратор някъде.

Входа отдясно влиза в Ардуиното.

|

Входа отдясно влиза в Ардуиното.

И само в един вход на Ардуиното влиза? Или се използва и друг вход за прекъсване?

Ако не – то Дон Реба е прав – само със софтуерно полване няма да става достатъчно точно. А за броене, да, ще става, ако импулсите не са много начесто.

johnfound

|

Входа отдясно влиза в Ардуиното.

И само в един вход на Ардуиното влиза? Или се използва и друг вход за прекъсване?

Ако не – то Дон Реба е прав – само със софтуерно полване няма да става достатъчно точно. А за броене, да, ще става, ако импулсите не са много начесто.

Да, Ардуиното полва.

Според мене, dead time-а е относително бял кахър в повечето случаи (освен ако не става дума за некакъв много голям кристал) и с импулсите толкова удължени че да се регистрират, проблем ще възникне само когато мериш проба, която е толкова активна че изначално не е добра идея да ти се намира под ръка. А и дори в такъв случай, този проблем е супер лесно разрешим - просто дърпаш източника по-далеч или мериш по-малка част от него. Но тва все пак би било нещо бая лъчащо, примерно урановата руда не се вписва, като цяло естествен камънак дето да има толкова висока активност че да стане проблем сериозно ме съмнява да има ма знам ли.

Реба, ако е ОК с теб, ще пробвам нещо като твоята схема като имам време. ADC-то на Ардуиното е бавно (май му трябваха нещо като 10 микросекунди) и ще трябва да направя пулса излизащ от компаратора по-дълъг. Дано да не оплескам нещо, защото както вече казах не разбирам нищо от електроника.

е щях ли да я пускам, ако си я кътках

Дон Реба

е щях ли да я пускам, ако си я кътках

Thanks.

gat3way

Според мене, dead time-а е относително бял кахър в повечето случаи

то това е така, но ако същия усилвател вместо за удължител го преправиш на сигнал на прекъсване , ще можеш да семплираш направо неудължения импулс във точно определен момент, без да се притесняваш колко точно си задминал връхчето.

а ти впрочем каква система ползваш?

|

ADC-то на Ардуиното е бавно (май му трябваха нещо като 10 микросекунди) и ще трябва да направя пулса излизащ от компаратора по-дълъг.

в моята схема има "експлицитен" с/х, и от ключа му генерирам прекъсване, така няма значение към какво се връзва и колко калпаво е ацепето, и с 6502 ще можеш да обработиш данните, единственото изискване е да имаш ацепе с високоомен вход, но те всички са така. след опита с ацепето на пика, вече нямам вяра на вградения с/х, и реших че по-добре да го има там

Дон Реба

|

ADC-то на Ардуиното е бавно (май му трябваха нещо като 10 микросекунди) и ще трябва да направя пулса излизащ от компаратора по-дълъг.

в моята схема има "експлицитен" с/х, и от ключа му генерирам прекъсване, така няма значение към какво се връзва и колко калпаво е ацепето, и с 6502 ще можеш да обработиш данните, единственото изискване е да имаш ацепе с високоомен вход, но те всички са така. след опита с ацепето на пика, вече нямам вяра на вградения с/х, и реших че по-добре да го има там

Хмм, явно не разбирам схемата ти тогава (което изобщо не е учудващо). Мислех, че HCT 4066 ще държи сигнала за времето докато изхода на компаратора е висок (според рисунката ти 600 ns).

Дон Реба

gat3way

Според мене, dead time-а е относително бял кахър в повечето случаи

то това е така, но ако същия усилвател вместо за удължител го преправиш на сигнал на прекъсване , ще можеш да семплираш направо неудължения импулс във точно определен момент, без да се притесняваш колко точно си задминал връхчето.

а ти впрочем каква система ползваш?

Ползвам готово сглобено от разни ентусиасти, немам доверие на тея две леви ръце. Самият сцинтилаторен детектор иначе е пенсиониран от лаборатория и "реновиран" с подменена електроника и почистен кристал. Всичко е почти наготово като цяло, с изключение на екранировката.

|

Мислех, че HCT 4066 ще държи сигнала за времето докато изхода на компаратора е висок (според рисунката ти 600 ns).

не, по времето на импулса (високото ниво) зарежда кондензатора 200 пико, който го държи след това. виж на втората осцилограма как двата сигнала се движат заедно по време на покачването и после се разделят - синия тръгва надолу, жълтия седи. времето когато са заедно, ключа 4066 е затворен и ги държи "на късо", след това се отваря и жълтия остава дето е, а синия си продължава по пътя. аз съм настроил микроконтролера да приема прекъсване при отрицателен фронт, когато ключа се отвори, тогава сигнала вече е бетон

Между другото сега изкопах спектъра на онова парче стопено стъкло от атомната бомба задето говорих. То е съвсем малко парченце, грам и нещо, бомбата са я думнали преди 75 години и е изфирясало повечето, но цезия (от ядреното делене) и америция (от плутония в бомбата) си остават. Верно са доста малко и требва да се мери дълго време и да се вади фон, като цяло толкова големо парче гранит от Пирин има като цяло по-висока активност:

Спектъра дето съм го вземал тогава не показва ясно наличието на европий-152 (европия е бил в минералите в пясъка и е станал такъв след като са го набухали неутроните от бомбата). Впоследствие вадих спектър за по-дълго време (48 часа) и там вече си личеше, но нещо не мога да открия спектрите оттогава. Това доколкото имам спомени е вземано за 12 часа с тогавашната оловна екранировка (нямам спомени какъв беше фона вътре тогава, сега трябва да е с някъде 20-30% по-добре).