преди много години имах дребен часпромец за един приятел, та веднъж той ми вика трябва ми това и това, и аз почвам да му обяснявам че "няма как да стане", на което той се усмихна и ми вика "какво ми обясняваш, знам че ще го направиш". и аз като се замислих верно бе всъщност ще го направя, ама ще трябва да сгазя много "важни" за един програмист принципи. в евроатлантическия свят повечето "невъзможни" неща са така, не че са невъзможни, ама трябва да посгазиш някакъв "важен" принцип. примерно твоята мечта с колите - тия хакове със "самонаетите" нямаше да минат даже по бае тошово, дето реално е пак евроатлантизъм, само че другия отбор. а в класическите общества просто заптието ще те огледа и ще ти се изсмее, и айде 25 на голо за опит да лъжеш царщината. да, понякога ще сбърка, но какво от това, на кого му дреме. даже не съм убеден че ще е по-често от тия дето ползват римско право и "доказателства". отделно че самото ограничаване по критерий "полезност" дългосрочно едва ли е добра идея, ами то полезни неща много. ако искаш да няма коли, критерия трябва да е количество, а не цел на употребата. примерно - 50 броя за цяла софия. ама кой ще ги ползва? оправяйте се - може наддаване (либертарянците подскачат радостно) но и бой с ножове става. аз май бих предпочел боя с ножове, ако съм цар